Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Виновно ли е виното червено,
че ти си слаб и бързо те напива?
Една жена в легло на друг отива,
когато у дома й е студено.
Една звезда над дявола изгрява,
когато ангела не я разбира.
Eдна любов любов при друг намира,
когато недолюбена остава.
...Това мъжете силни не забравят
дори и сред житейските задачи,
че вино и жена изневеряват,
когато нямат истински пиячи."
Евтим Евтимов

Прекрасно и вярно! Благодаря!

Завръщане
Марин Тачков

Късно вечер ще си дойда, майко -
като вечен скитник у дома...
Няма ли да ме посрещнеш, майко -
пак с усмивка... Или със сълза...
Няма ли да ме попиташ, майко -
пак защо се връщам сам в нощта?...

Дълго скитах, майко, по света -
но не срещнах по-добра жена...
Не намерих, майко, на света
по-любимо място от дома...

Тук дойдох да си почина, майко -
че животът всичко ми взема...
Тук дойдох, за да почувствам, майко,
малко топлина и светлина...
Тук дойдох, за да усетя, майко,
пак дъха на родната земя...

За онези, които…

За онези, които живеят от злоба
и плюят в очите приятел от вчера,
скрити зад блок, параван или в дупка,
време разделно, вървете си, моля!
За онези, които кълняха се в Бога,
че винаги с теб ще останат до гроба,
а щом се обърнеш, забиват ти ножа
и после се радват на твоята болка!
За онези, които ръка ти подават
не за да дават, а само да вземат,
страхливи душици с лица лицемерни,
ехидна усмивка, загубили облик;
За онези, които и в огъня влизах,
а днес за отплата все с кал ме заливат,
бъдете щастливи, усмихнати, здрави,
аз не съм съдник, но Той ще ви съди!
Бъдете щастливи! Друго не искам!
Тъй както доброто и злото се връща,
на всеки по равно, каквото посял е,
такова ще жъне, дори да не иска!

Живко Иванов

Не ме предавай, моля те, сърце!
Не му показвай колко го обичам...
Не искам да краде от мен с ръце,
с които вече друга е събличал.

Косите й са в шепите му, виж!
- по пръстите му още се преплитат...
С остатъците ли ще се тешиш?
(защо, сърце, и малкото ти стига...)

Обгръща те със нейния парфюм.
- Не те ли унижи пре-много вече?
Обичай го, но нека е наум!
На думи - любовта ти само пречи...

Не ме предавай, чуваш ли, сърце!
Поне веднъж опитай да не плачеш.
За него си преплувано море!
Едва ли нещо повече ще значиш...

Васка Мадаровa

Днес на 93 години точно на рождения си ден почина Леда Милева.ПОКЛОН!!! * РАБОТНА МЕЦАНА **
/ автор Леда Милева/

Станала рано зарана

нашата Меца-мецана.

Съчки в гората събрала,

огън висок си наклала,

та да направи чорбица

Меца на своите дечица.


Сипала бобец и ето,

скоро запяло котлето.

Литнала пàра нагоре,

Меца сама си говори:

- Сложих солта и пипера,

само къде да намеря

стръкченце-две меродия,

гозба да видите вие?

Сетих се! Кума Лисана

е домакиня прибрана,

всички в гората я знаем,

чакай да взема назаем!


Меца, с пантофи обута,

тръгнала тъй, за минута,

бързо, додето е време,

стрък меродийка да вземе.

Нека играят децата,

чудо ще стане чорбата!


Бързала Меца, но спряла -

сивото зайче видяла.

- Жив ли си, здрав ли си, братко? -

тя заприказвала сладко. -

Хапваш ли честичко зеле?... -

Час или два отлетели.

- Ех, че ме, Зайо, залиса,

бързам, отивам при Лиса!


Тръгнала Меца, но тука

чула кълвачът да чука.

- Слушай, другарю, от вчера

мисля си да те намеря:

чукаш от тъмно в гората,

рано ми будиш децата!...

Ето и ти ме залиса,

бързам, отивам при Лиса!


После решила да мине

Меца край свои роднини.

Първо се спряла при Ежко.

- Чух, че настинал си тежко,

имал си кашлица, хрема,

чуй, аспирини да вземаш!

Чай си свари от тинтява,

топъл го пий - да те сгрява...

Ух, че ме, Ежко, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!


Спряла се Меца за малко

и при кумеца си: - Жалко,

пак ти съдрали кожуха!

Приказки разни се чуха -

уж си се вмъкнал в кошара,

а те натупал овчаря...

Ех, че ме, Вълчо, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!


- Чук-чук! А в тази хралупа

лешници кой ли си трупа?

Ти ли си тук, Рунтавелке,

ти ли си тук, хубавелке?

Трупай, събирай - да има!

Скоро ще дойде и зима...

Ах, че ме, сестро, залиса,

сбогом, отивам при Лиса!


Тук-там Мецана поспряла -

ей месечина изгряла,

светнали ясни звездици,

млъкнали горските птици.


- Бре, що ли става чорбата?

Как ли са гладни децата?

Може без стрък меродия,

чакай назад да завия!


Хукнала Меца веднага,

хукнала Меца да бяга,

в тъмното потна се връща,

спира пред своята къща.


Гледа - извряла чорбата,

гладни заспали децата...

Пустата Меца-мецана,

стана за смях из Балкана!

Поклон пред светлата памет на Леда Милева.

Светла й памет!

Разлиствам го подробно - тежка книга.
Аз ли писах всичкото това?
Безсмислици, задрасквания, грешки..
Каква ти книга - грозна чернова!
Да можех - бих отново го преписала
... на гланцова хартия, с краснопис.
Без ни една едничка грешна мисъл,
без ни една поправка - равен, чист.
Той би звучал добре, дори страхотно
без ни едничък непресметнат ход,
но щеше ли да има нещо общо
с моя грешен, истински живот?

Обичам те,мое дете!

Спомням си денят,във който се роди,
след часове на мъки,болка и страх,
миг,който с нищо не би могъл да се сравни,
какво е щастие,тогава разбрах!

Не бих могла да си представя
животът си без теб,
мога само да ти кажа:
"Обичам те ,мое дете!"

Целият свят бих ти дала!
За тебе бих умряла!
Имам теб,моята дъщеричка,
а това означава,че имам всичко!