Страница 34 от 118

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: пет фев 08, 2013 11:47 am
от elena13677
На мама

Аз зная защо е тъй бяла
косата ти, майко добра!
Там грижата зла е навяла
вихрушки от снежни пера.

Аз зная защо са тъй тъжни
очите ти, майко добра!
Защото и денем и нощем
в тях огън до болка гори!

Но ти усмихни се, когато
поднасям ти аз от сърце
на моята обич цветята
пред твоето майчино мило лице!

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: пет фев 08, 2013 11:48 am
от elena13677
ВОЯТ АНГЕЛ
Имало едно време, едно малко бебенце, което се гласяло да дойде на бял свят. В деня, в който трябвало да се роди, то отишло при Бог и попитало притеснено: - Господи, аз съм толкова малко и беззащитно. Какво ще правя, как ще живея на Земята? Как ще се справям с всичките трудности там? Бог се усмихнал и отвърнал: - Не се притеснявай, детето ми. Аз избрах най-добрия и най-верния сред всички ангели тук и ще го пратя при теб на Земята. Този ангел ще те очаква там с огромно вълнение и трепет да се появиш, а след това ще се грижи за теб и ще ти помага във всичко. А бебето пак попитало: - Но, Господи, аз не зная езика, който говорят хората на Земята. Как ще разбирам какво ми казват? - И за това не се тревожи. Твоят ангел много внимателно и търпеливо ще те научи на техния език. Винаги ще ти говори с обич и нежност, ще те нарича с най-милите и ласкави думи,. Всяка вечер ще ти пее приспивни песни. И така ти много лесно и бързо ще научиш всичко... Въпреки всичките тези уверения обаче, бебето пак не можело да преодолее притеснението и страховете си. И за пореден път попитало: - Господи, тук всички говорят, че на Земята има много злини. Казват, че и хората там били лоши. А аз съм само едно мъничко бебе, как ще се справя с тях, как ще оцелея там? - И за това съм помислил, детето ми... - отвърнал Бог. - Твоят ангел през цялото време ще се грижи за теб и ще те пази от всякакви опасности. Ще те закриля и брани дори с цената на собствения си живот. Така, че не се тревожи и за това... В този момент се чул някакъв шум. Притихнали, заслушали се и разбрали, че това са гласове от Земята. Което значело, че е време вече бебето да тръгва. Усещайки това, в последния миг бебето попитало: - Господи, но ти не ми каза, как се казва моят ангел на Земята. Аз как ще го позная? Бог се засмял и тихо отвърнал: - Няма значение, какво е името. Ти ще наричаш своя ангел... Мамо!

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: пет фев 08, 2013 8:03 pm
от janova
Почакай, слънце
Дора Габе

Почакай, слънце,
аз не съм готова
за следващата нощ -
денят ми не е свършен още!
Не се преборих с съвестта си,
за да й давам право на почивка.
Току-що се найчих да говоря
със камъните и дърветата
и още не запълних своя ден
със мъдростта им,
а ти ме караш да си лягам
и си отиваш тъй спокойно
и тържествено
с огреяните върхове на Витоша,
със подновените от багрите на залеза селца,
с илюзии за утрешния ден!
Почакай, дай ми време
да разбера как може да се спи
във тоя разтревожен свят,
когато е безсънието съвест,
а съвестта е ден!
Почакай, слънце!
Елена,благодаря за хубавите стихове!"Почакай,слънце" е едно от любимите ми стихотворения.

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: пет фев 08, 2013 10:35 pm
от mami48
Момичета,благодаря ви за прекрасните стихове,силно ме докосват и допадат. :winkiss: :giflo1: :winkiss: :hug: :hug: :hug:

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: съб фев 09, 2013 7:25 pm
от D_e_s_i_
Здравейте и от мен, мили момичета!
Реших и аз най - сетне да се включа във вашата, нашата темичка... :) Поздравявам всички ви за прекрасните стихове! Браво :clap: !
Ето и моя избор... :) Това стихотворение ми е любимо. Надявам се, че и на вас ще ви хареса и разчувства.

Здравей съвпадение!
Нямаше те... дълго време.
(почти две сърца... и половина).
Не ми разказвай,
нямам търпение!
Сега ми се случваш.
Сега знам, че те има...

Сънувах те скоро,
ухаеш различно,
на нещо нарочно...
Не идваш случайно.
И не, не е късно.
И не, нямам тайни!
Просто се случвай,
чак до безкрайност...

Малко е странно да имаш въпроси...
Особено тези: Аз ли? Какво съм?
За теб съм и утро, и нощ, и любов.
За теб съм и песен, и мисъл, и цвят.
Но мога за теб
да съм просто... аз.
До толкова аз,
че чак да си... ти!

Здравей съвпадение!
Аз съм, позна ме!
Сега ти се случвам...
Защо пък сега ли?
Не знам... Има ли разписание?
Къде бях ли?
Не знам... имаш ли обяснение?

Аз имам нещо за теб.
И не, не е просто клише.
А едно сладко подозрение,
че аз съм твоето съвпадение!

Автор: неизвестен

Пожелавам ви приятна и лека вечер!

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: съб фев 09, 2013 7:37 pm
от mami48
Деси,прекрасно е :thumbsup: ,браво :clap: ,благодаря ти. :winkiss: :giflo1: :winkiss: :hug: :hug: :hug:

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: съб фев 09, 2013 7:51 pm
от janova
Деси,много истинско!Чудесно стихотворение! :clap: :giflo1: :night:

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: нед фев 10, 2013 12:26 am
от elena13677
Бащина сълза

Един спомен още в мен крещи
отеква като гръм и пищи,
една история-за баща,майка и дете
което татко си искаше да спре.

Моля те,не позволявай майчице,
молеше майка си едно насълзено личице.
Баща му беше стегнал гурбетчийски сак
и късно бе-за връщане назад.

Беше взел малко неща и много надежда,
която щеше да се скъса като рехава прежда.
Най-скъпите си неща оставил бе-
една любов голяма и едно дете.

Една бащина сълза капна в детската ръка,
сви юмруче то и усети огромна топлина
а сълзите те-превръщаха се в море
и плуваха в него-баща,майка и дете.

Когато сивия самолет излетя
детенцето дълго маха с ръка,
а юмручето още свито беше
там бащината сълза-кротко седеше.

Всеки прелитащ самолет в небето
щеше да ражда нова надежда в детето,
че идва си неговия татко
и ще го гушне сладко,сладко.

И така времето летеше като самолет,
но спря с идването на поредния колет,
вътре беше неговия сак и мъката голяма
по една жена и едно дете.

Днес детето вече е жена,
но още в юмрук е свита порасналата ръка.
Да я разтвори тя не смее,
защото там-бащината сълза живее!

Златко Станоев

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: нед фев 10, 2013 3:08 pm
от elena13677
Веднъж се влюбих

Веднъж се влюбих. Няма да повторя!
Аман от митове за истински мъже!
Налей ми нещо силно и пълни догоре,
а после може чашите да станат две.

Приличам ти на зла? Не съм такава!
Просто ми се пие тази нощ ... Сама!
Душата ми е празна ... от раздаване,
а сърцето ми ... внезапно изтрезня.

Отдавна се отучих да съм доверчива.
Налей! Пресъхна чашата ми от вина.
На дъното й ме поглежда срамежливо
един болезнен спомен ... Любовта ....

Сияна Георгиева

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: пон фев 11, 2013 3:54 am
от elena13677
Животът не даде ми нищо безплатно
сама се издигах и падах сама,
за победите имах много приятели,
а със болката бях си сама.
Не очаквах подкрепа,
не исках и помощ - единак съм.
Така и до днес оцелях. ...
Но понякога моля за нежност,
за обич не е слабост,
а горест - нали съм жена...
Жена като всички -
и грешна, и праведна,
обичам различно, различно живях...
Като ангел невинна, като вещица дяволска,
и безумна, и мъдра, от жестокост - добра.
Животът не даде ми нищо назаем,
а вземаше лихва с висока цена.
Вземай, Бирнико, аз съм богата -
и след тебе ще имам сърце и душа!

Геновева Симеонова