Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Ели, сърдечно благодаря за прекрасните стихове.

Ако бродиш жаден през пустиня
и от слънце палещо изгаряш,
важно ли ще бъде, че си с име,
пред което всеки се покланя?

Ако болест страшна те достигне
и е за живота ти опасна,
важно ли ще бъде, че събираш
от години своите богатства?

Ако нямаш време да изтриеш
на дете разплакано сълзата,
струва ли си вечер да отпиеш
виното от чашата с позлата?

Сили не намираш да погалиш
с топла ласка птица наранена .
Да, но пред приятели се хвалиш,
че си бил в Париж и във Виена .

Твоят свят е празна бутафория -
рози от стъкло, безгласни птички,
мъртви като живата история.
Помниш ли? Човек си. Като всички.

Вики Горанова

Ако ти си отидеш за миг

Ако ти си отидеш за миг
ще заровя лицето си в облак
и тежко на земята тогава.
Нито дъжд,нито сняг,нито слънце,
ако ти си отидеш за миг.

Само мъка от там ще вали,
заличила последните стъпки на съня
който с мен се разделя.
Нито дъжд,нито вик,нито сън,
ако ти си отидеш за миг.

Ако ти си отидеш за миг
ще заровя лицето си в облак
и тежко на земята тогава.
Нито дъжд,нито сняг,нито слънце,
ако ти си отидеш за миг

Само мъка от там ще вали,
заличила последните стъпки на съня
който с мен се разделя.
Нито дъжд,нито вик,нито сън,
ако ти си отидеш за миг.

Нито дъжд,нито сняг,нито слънце,
ако ти си отидеш за миг.

УСПЯВАЩИТЕ

УСПЯВАЩИТЕ ЛЮБОВТА ОТРИЧАТ
ЗАЩОТО СЕ СТРАХУВАТ ОТ ЗАБЛУДИТЕ.
БОГАТИТЕ НЕ МОГАТ ДА ОБИЧАТ -
ОБИЧАТ САМО ЛУДИТЕ.

ВЪВ СЕБЕ СИ НЕ ВЯРВАШ ЛИ -
ТИ НЯМА ДА УСПЕЕШ.
ВЪВ ХОРАТА НЕ ВЯРВАШ ЛИ -
САМОТЕН ЩЕ ЖИВЕЕШ.

ВЪВ ЛЮБОВТА НЕ ВЯРВАШ ЛИ -
ЩЕ СРЕЩНЕШ ИЗНЕВЯРА.
ЗА ВСИЧКО В ТОЗИ СВЯТ
Е НУЖНА МАЛКО ВЯРА.

УСПЕЛИТЕ ОТ СИТОСТ ЗА ЗАСПАЛИ
НА ПОСТ СА РЕДОВИТЕ И ПОСЛЕДНИТЕ.
БОГАТИТЕ НЕ ВЯРВАТ В ИДЕАЛИ,
МЕЧТИТЕ - СА БОГАТСТВОТО НА БЕДНИТЕ.

УСПЕЛИТЕ ПОЕЗИЯ НЕ ПИШАТ
ПОЕЗИЯТА НЕ Е ЗА ЩАСТЛИВИТЕ.
СКАЛИТЕ НЕ УМИРАТ И НЕ ДИШАТ -
УМИРАТ САМО ЖИВИТЕ...

Иван Ненов

Благословен да бъде оня хубав ден
и времето годишно, мястото, часът,
красивата страна, където първи път
от две очи аз бях завинаги пленен.

Благословена - мъката, що сетих в мен,
когато от Амур бях стигнат в своя път,
стрелата му трептяща, струната, лъкът
и мястото дори, където бях ранен.

Благословени - думите, които аз
на моята любима посветих тогава,
въздишките, сълзите, всички изпитания,

благословени - стиховете, писани в захлас,
и песните, които пях за нейна слава,
и мислите ми - в плен на нейните желания.

Франческо Петрарка

ПОБЕЛЯ МАЙКА ТИ,МОЙТО МОМИЧЕ,

РАНО ПАДНАХА СЛАНИТЕ.

ТИ НЕ СИ ДЕТЕ

И ОЧИТЕ ТИ БЕЗПОЩАДНО МЕ ПИТАТ.



КАКВО ДА ТИ КАЖА

КАК ДА ТЕ НАУЧА

НА МОЯТА НАУКА ГОРЧИВА?

КАКВО ДА НАПРАВЯ,ЗА ДА ОСТАНЕ

СЪРЦЕТО ТИ ЩАСТЛИВО?



ВСЕКИ ИЗПИВА СВОЯТА ЧАША,

ВСЕКИ ПО СВОЙ ПЪТ МИНАВА...

ТРЪГВАЙ,ДЪЩЕ,

КАКТО РАДОСТНА ТРЪГНАХ

И АЗ ТОГАВА



ТВОЯТА МАЙКА ТИ ДАВА

НЕЩО СКЪПО ПЛАТЕНО:

ВЯРВАЙ!

ОБИЧАЙ!

ДОРИ НА ТАКАВА ЦЕНА

КАТО МЕНЕ...



СТАНКА ПЕНЧЕВА

Мила Ели, благодаря ти за невероятните стихове на Петрарка и Станка Пенчева.Истина е,че без вяра и обич не се живее - човек без вяра е като дърво без корен,човек без обич - празен и самотен. Благодаря ти, Ели.

И аз споделям твоето мнение Кате! . Такава съм, защото съм жена – променлива, влудяващо различна. Понякога съм ангелски добра, понякога на демон заприличвам. Недей да ме упрекваш, че безчет любовни думи мога да повтарям, а после, по-студена и от лед, с мълчание от студ да те изгарям. Че може днес от гняв да се взривя и в мене да изригнат сто вулкана, а утре - кротка, мила и добра – да легна аз до мъжкото ти рамо. И зарад мен горкото ти сърце без милост и без жал да е сломено, а след това, с наивност на дете, да плача за врабче с крило ранено. Не ще ме разбереш, не ме вини! И други преди теб не са успели. През вековете колко ли жени духа си буен в мойта кръв са влели! И в лабиринтите на моята душа, когато безвъзвратно се изгубиш, недей, не ме упреквай за това! Ти сам във мен поиска да се влюбиш!
Жена

От тебе, татко, се научих,
пред нищо да не се предавам.
От тебе примерът получих,
падна ли, с гордост да ставам.

Пред трудностите да не спирам,
със стиснати шепи водата да нося...
Дори от болка да умирам -
любов от никой да не прося.

Ти силният дух във мене остави
в душата крехка на жена.
Аз твоят пример няма да забравя -
ще съм достойна твоя дъщеря!

Даниела Ангелова

ГЪЛЪБЪТ НА ЛЮБОВТА

Плениха го на фронта... после - в лагер;
изгуби име, свобода, родина,
любимата със устни като клади,
надеждата, че вече ще я има.

Мъченията всичко притъпиха
и болката му стана втора майка,
в прегръдката й свикна да заспива,
а дните бяха работа, безкрайна.

На малкия решетъчен прозорец
оставяше трошици всяка сутрин
и гълъб бял долиташе отгоре,
и даваше му смисълът за утре...

Веднъж успя да прикачи писмо със
адрес и стих за своята любима,
постави с устни кървави клеймото
и гълъбът с мечтите му замина...

и кацна във земя така далечна -
той сякаш знаеше, че обич носи...
и вярваше, че тя е сила вечна -
с криле докосна две хлапета боси...

Изпратиха го с мама на адреса,
на гълъба помахаха в небето,
а залезът с една надежда среса
очакването топло на сърцето...

Със пръсти трепетни плика отвори
през сълзи парещи едно момиче,
усмихнат, тихо с него заговори
мъжът, на който с устни то се врича:

„Любима, жив съм, чакай ме, и вярвай,
бери цветя от нашите дъбрави...
Обичам те, аз знам,че си ми вярна...
Ще се завърна... Не, не ме забравяй!!!”

ekstasis