Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Евелина Пашова

РЕЦЕПТА ЗА ЩАСТИЕ

На щастието тайната каква е?
Тоз отговор желае всеки да научи!Едва ли някой точната рецепта знае,но ...
На щастието тайната каква е?
Тоз отговор желае всеки да научи!
Едва ли някой точната рецепта знае,
но щастие би искал всеки да получи...
А то е толкоз относително и тъй различно,
тъй както са различни всички хора,
и, ако не прозвучи съвсем трагично:
май повечето се отказват да го търсят от умора.
За някои - то значи състояние,
имущество, пари, богатство, власт...
За други пък е удоволствие без разкаяние,
и те възползват се от него, без да губят нито час.
Замислихте ли се какво е щастие сега? -
За птиците - е полетът в небето...
В пустинята - това е капчица вода...
За майката - това и е детето...
За слабият - подадена ръка...
За влюбените - е любов в сърцето...
За болният човек - това е здраве...
Самотният пък търси си приятел...
А някои щастливи са, ако сънят им стане и наяве...
За други щастието е да си мечтател...
На щастието пълната рецепта аз не зная,
но според мене отговорът е готов:
На всички от сърце ви го желая!
Забъркайте сами рецептата за щастие с любов!

Мила sunshine, силно ме докосна с тая прекрасна Рецепта за щастие - дано всеки намери своето,защото то е близо до всеки, само да пожелае да го намери и докосне.

Благодаря за милите думи.Преди девет месеца отиде си от нас най-близкия до мен човек -моят съпруг. От тогава търсим сили да продължим напред . Единствената радост и щастие ми дава детето.Трябва да се справя заради нея.

sunshine69, мило момиче, прегръщам те силно и ти желая много вяра и сили - ще се справиш, ние жените сме силна порода. Бъди по-често с нас, споделяй и ще видиш, че тук има винаги приятелско рамо на което да се облегнеш. Ако си някъде около Русе, обади ми се - можем да се видим, ако ли не - пиши ми на лични ако имаш нужда

Кой си ти, на моя път застанал,

моя сън от клепките прогонил,

моя смях от устните откъснал?

И магия някаква ли стана?

Виждам те на старите икони,

чувам те в съня си нощем късно:

гледаш ме с очи на похитител,

а в гласа ти всеки звук ме гали.

Кой си ти, в духа ми смут запалил -

Мефистотел ли, или Кръстител?



А сърцето мое доверчиво

пее - птичка в разцъфнала градина,

пее - и нарича те: Любими.

И покорна, шепна аз щастлива,

както на Исуса - Магдалина:

- Ето моите ръце - води ме!

Елисавета Багряна

sunshine69 - Мило момиче,няма да ти кажа някакви шаблонни думи,мога само - горе главата,живей за детето си,дори само за това си заслужава да бъдеш смела,устремена,обичаща мама, ще изградиш един достоен човек.Сигурно е много,много болезнено и трудно за теб,но,ако приемеш нашата протегната приятелска ръка - бъди сигурна,ще се почувстваш в свои води, опитай миличка,ние те чакаме - може ли да те помоля, да напишеш малкото си име - за мен лично ще е по- добре, сега ти пожелавам прекрасен и спокоен ден.

Все тебе търся, приятелю,
когато ме стегне чепика,
когато се смея наужким,
а щурецът в душата ми вика.

Когато ми писне от тези
с фалшивите думи и чувства,
когато навън е студено,
а вътре е празно и пусто.

Все тебе търся, приятелю –
за уморения кораб пристанище.
Да позакърпиш платната ми.
Да ме гушнеш мълком на рамото.

И няма нужда да ти се правя
на по-добра и на по-красива.
Ти винаги ме приемаш такава,
дори когато не ме разбираш.

Твоето тихо присъствие
е като водата от извора,
дето цял живот всички го търсим,
но само избраните го намират.

Златина Великова

ЛУННА СОНАТА

В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак...
Не плачи! Нали и ти си птица!...
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младa!...
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната.

Дамян Дамянов

"Сълза"

Във душата си видях сълзичка,
малка колкото една троха,
и се запитах щом е толкова мъничка,
откъде тогава се роди страха?

Имах толкова въпроси,
чийто отговори и до днес не знам,
като странник, който вечно проси,
исках да изпрося мястото си там...

Но затворени са и до днес вратите,
водещи до най-красивата за мен душа,
трудно се оказва, скривайки сълзите,
да погледнеш през листенце,
капчица безмерна светлина.

Във душата си видях сълзичка,
малка колкото една троха,
и се запитах щом е толкова мъничка,
как тогава е попила цял солен поток тъга!

СИМОНА ГЪЛЪБОВА


Аз не пестя от своята обич,
от усмивките там в душата.
От доброто в сърцето стаено
и от своята вяра.
До край се раздавам.
Не питай защо...
Не питай дали ме предават.
Аз нося пламък вълшебен в мен
и той, и той ме спасява.
И виждам в очите на хората,
една още жива надежда.
Не питай от къде иде умората,
тя просто е плесен...

Аз не пестя от своята обич,
аз до край се раздавам.
Аз живея днес и оставям след себе си,
тихи следи от любов във Безкрая,
за да ме има, когато ме няма...

Десислава Наумова

Рецепта за щастие
Пази душата си от лоша мисъл!
Пази живота си от зла ръка!
Намирай в нищото неземен смисъл!
И срещай с искреност дори врага!

Мечтай мечтите си с любов голяма!
Очаквай чудото на всеки ден!
Пази сърцето си от страх, измама,
от черна мъка, от вина и плен!

Дари духа си с истина и вяра!
На всеки миг усмивката пази!
И нека чужда святост, мъдрост стара
и всяка прошка бъдат ти звезди!

автор Дела Рай

ЗАЩО ТЕ ОБИЧАМ?



Защото си и прилив, и стихия!

Защото си и огън, и вода!

Защото във безкрай ще те открия,

дори да нямам никаква следа!



Защото са ръцете ми въжета,

с които връзвам стихове-платна!

За да преплувам цялата планета

в копнеж по твоя дъх и светлина.



Защото са очите ми маяци,

претърсващи за теб нашир и длъж.

Защото ти ми даваш нежни знаци -

във жарък пек или в проливен дъжд.



Защото е сърцето ми дълбоко -

и там се вливат в чист водовъртеж -

въздишката от всяка твоя болка

и трепетът от всеки твой копнеж.



Защото си дарена с миг от вечност.

Превърната във вечност на мига.

Безкрайно близка в своята далечност.

Тъга във радост. Радост във тъга.

Ясен Ведрин

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ СЪМ ЖЕНА!!!

Как тревожно е да си Жена...
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност – срещу изменчивия вятър,
нежност – в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето,
и до край да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш... Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака
първа стъпка разбудила утрото.
Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.

Отговорно е да си Жена!
Бъдещето да носиш в утроба,
да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка - със бръчка да заплатиш
и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш...

Саможертва е да си Жена!
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш -
просто за да съществува светът.

Горда съм,
че съм родена Жена!

Блага Димитрова

АЗ БЯХ


Понякога бях лъчезарна,
раздавах нежност и смях.
На живота бях благодарна
усмихната, слънчева бях.

По пътя си срещах неволи
и смело заставах пред тях.
В сърцето ме бяха проболи,
но често победител аз бях.

Друг път, лоша, сърдита
стаила в душата си яд,
нападайки търсих защита,
не исках да бъда, но бях.

Тъй често и много самотна,
за всеки и всичко скърбях.
Потъвах и плачех сиротна -
сред хора самотница бях.

Обичах, но бях и обичана.
Желаех, мечтаех, копнях.
Аз сетих и болка родилна -
колко пъти майчица бях.

Сама оценявах се строго,
вглъбена, всичко разбрах.
Сред образи толкова много
щом бях, аз всъщност живях.