Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Толкова много вода, а съм жадна!

Толкова много любов, а е хладно!

Нежност край мен струи, непозната.

Някъде изгрев гори над земята.

Търся големия час непрестанно!

Утре е късно, а днеска е рано!

Трябва ми глътка вода, ала жива!

Трябва ми тръпка любов, но красива!

Трябва ми стих или звук, но единствен!

Трябва ми ручей от смях, ала искрен!

Само тогава вода ще отпия!

Само тогава любов ще открия!

Търся големия час непрестанно!

Утре е късно, а днеска е рано!

Трябва ми глътка вода, ала жива!

Трябва ми тръпка любов, но красива!

ТЕОДОРА ГАНЧЕВА

Бони,много докосващо,благодаря ти мила!!!

Не наричай всички Приятели,
а само тези, които носят безсъние -
заради теб по очите си,
само тези, които от бързане
към теб забравят мечтите си,
само тези, пред които не криеш
колко крехки са в тебе надеждите..
Не наричай всички Приятели,
не използвай думите грешно!

Когато буря завие,
и полепнат тръни на пътя,
поогледай се КОЙ го е грижа?!…
И кой вместо теб ще пристъпи.
И кой не пуска ръката ти-
дори да няма стъпки нататък..
Не наричай всички Приятели,
помисли и отсей без остатък!

m_space

Бони, страхотно стихотворение - много точно,реално, за жалост не винаги тия,които наричаме приятели са готови на всичко за нас,но има и много добри приятели,особено тук!

МАЛКИЯТ МЪЖ

Малкият Мъж не си дава колата.
А си я пипнал – налита на бой.
Всичките спазваме тук правилата.
Влиза в колата единствено той.

Тръгва със нея из нашето дворче.
Гази чемшира и всичко наред.
Има охрана - Тарзанчо и Горчо –
лаят със него отзад и отпред.

Малкият Мъж… Моят внук… Моят двойник.
Само че баровец… Само че лорд!
Страшен сладур...Но и страшен разбойник.
Мъж като мъж… Недостъпен и горд.

Не подозираше… Пръст на съдбата.
Просто случайност… Или каприз…
Малкият Мъж си отстъпи колата!
Не може да бъде!... На малката Мис.

Как да я кара тя няма идея...
Тиха, изящна и с тъжни очи.
Малкият Мъж твърдо седна до нея.
Хвана волана...Върти… И мълчи…

Ето ги...Някак събрали се двамата…
Тясно е там, но какво от това.
Строго мълчат кавалерът и дамата.
Мрачно сериозни… Глава до глава.

Мъничък мой… Знам, че още не знаеш
тези най-първи любовни стрели.
Вечна игра… Вече ти я играеш…
Колко е сладко… И колко боли…

Никога може би няма да бъдеш
толкова предан… И толкова чист…
Боже, върни ми прекрасния гъдел
на Малкият Мъж и на малката Мис.

aвтор: Недялко Йорданов

Това стихотворение на Недялко Йорданов - напълно покрива образа на моя малък внук Тони,той също си има малка Мис -Деа, кара джип и я вози, а тя е с едни големи тъжни очи - има защо, мама и тати са на работа във Великобритания,а Тони - нейната утеха - всеки ден си казват,че се обичат,много са трогателни и милички,а какво ще се случи след години - времето ще покаже!!!

Неведоми са пътищата Божи ...

Корени
Отиде си баба и дворът заглъхна –
там, в сухата стара трева.
И сякаш без баба навънка пресъхна
и нашата селска чешма.

Черешите бели, без време презряха –
окапаха долу в пръстта.
Градините сухи, съвсем пожълтяха
и времето сякаш се спря.

След баба... и дядо. Замина родaта.
А в лозето бурен изби.
Ожъна набързо смъртта със косата
щастливите слънчеви дни…

Навярно така си отива животът
от грубите селски ръце,
които опъват години хомота
в широкото тъжно поле.

До дама остана сиротна да чака
прастарата круша – черук.
Но рано напролет разлиства клонака,
на всяка забрава напук.

И тихо бръшлянът по къщата скита,
и черги зелени тъче.
Там зиме, и лете, в зелено завито
е нейното старо сърце.

Но спомени пази за дом и за вяра,
за радост, любов и сълзи.
А старото минало, мяра за мяра,
в душата ми бавно пълзи.

Как искам и моите внуци след време
да спомнят – тук баба живя.
Столетната круша да шушне за мене
и нашата родна земя.

И в техния спомен да текне водата,
коминът ни пак да преде.
И крушата в двора да храни в отплата
децата им с куп плодове...

автор Нели Господинова - поезия и проза

Веси, много носталгия и тъга ми лъха от това стихотворение,но за жалост, това е самата действителност.Благодаря ти мила!