Страница 43 от 118
Re: Какво ще кажете за малко поезия
Публикувано: пон апр 22, 2013 1:04 am
от elena13677
КАТО ВЯТЪР
Като вятър влезе в съня ми,
косите ми небрежно разпиля.
С топли устни ме разсъни,
пиеше от мене ожаднял.
Извор бистър бях за тебе,
оазис във пустиня бях.
Отпи от мен и си замина,
да те спра така и не можах.
От парещи целувки упоена,
душата ми за тебе закопня,
страннико случаен, уморена
за тебе мисля често през нощта.
За жадните ти устни аз копнея
за нежните и ласкави ръце,
за силно и горещо тяло,
за любов под звездното небе.
Като вятър през живота ми мина,
остави в мен и нежност и тъга.
Бедуин във палеща пустиня
сърцето си ми даде за вода.
автор: ВЕРА ИЛИЕВА
СРЕБЪРНА СВАТБА
Публикувано: пон апр 22, 2013 7:19 am
от Makaweli
На съпругата ми Женя
От мен парите бягат. Нямам злато.
Сребро в косите си единствено събрах.
Две щерки само имаме с жената -
богатството на двама ни е в тях.
И сватба “сребърна” си имам вече с нея -
от други в туй поне съм по-напред!
Но хорските жени с мъже живеят,
а моята попадна на поет.
Не зная как
цял четвърт век устиска!?
Дори дали е сбъркала не знам!
Нормално е по-друг живот да иска…
Но друг живот не мога да й дам.
А моят ден от Бог благословен е,
щом Той такава търпелива ми избра!
Сред толкова добри жени край мене,
не можеше да срещна по-добра!
И втори път реша ли да се женя -
ако такава мисъл хрумне ми въобще! -
ще се оженя пак за мойта Женя…
Но тя навярно няма да ме ще.
Дулинко Дулев
Re: Какво ще кажете за малко поезия
Публикувано: пон апр 22, 2013 7:55 am
от mami48
Re: Какво ще кажете за малко поезия
Публикувано: пон апр 22, 2013 10:35 am
от sunshine69
Живей, когато имаш всичко,
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.
Живей когато ти се плаче,
или от плач си отвратен...
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.
Живей с умората на всеки,
сънувай негови сън
и ако всичко си отрекъл
повикай Слънцето отвън.
Живей дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечии нож в гърба.
Живей когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне лудо,
метални устни да кове.
Живей за всичко, а когато
живота вече изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.
Живей и всяка адска жега-
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
Живей приятелю, живей!
Матей Шопкин
Re: Какво ще кажете за малко поезия
Публикувано: пон апр 22, 2013 10:51 am
от sunshine69
Re: Какво ще кажете за малко поезия
Публикувано: пон апр 22, 2013 11:43 am
от BRIDA
sunshine69 написа:Живей, когато имаш всичко,
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.
Живей когато ти се плаче,
или от плач си отвратен...
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.
Живей с умората на всеки,
сънувай негови сън
и ако всичко си отрекъл
повикай Слънцето отвън.
Живей дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечии нож в гърба.
Живей когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне лудо,
метални устни да кове.
Живей за всичко, а когато
живота вече изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.
Живей и всяка адска жега-
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
Живей приятелю, живей!
Матей Шопкин
Re: Какво ще кажете за малко поезия
Публикувано: пон апр 22, 2013 12:20 pm
от BRIDA
ГОДИНИТЕ СА ОПИТ
Какво като годините минават
и побеляват нашите коси............
нали сърцата ни не остаряват
перпето мобилето им звъни!!!
Защо от миналото все се водим,
нали пред нас са земните ни дни....
във всяка възраст нужно е да можем,
да пазим млади своите души!!!
Нима не иска старост да е радост,
мечтата , като в младост да лети.....
помни , че всяка възраст носи сладост,
ако не даваш да те покори!!!
Кога зеленото било е зряло,
със времето се трупа сладостта.....
годините са опит, като цяло
и правят ценна зрялата съдба!
АНТОАНЕТА АЛЕКСАНДРОВА
Re: Какво ще кажете за малко поезия
Публикувано: вт апр 23, 2013 11:17 pm
от elena13677
КНИГАТА
Забравена,отхвърляна,усмивана,
във днешния ни електронен век,
във книжното си плахо тяло стихнала,
тя пази болки, радости и лек!
Била ненужна,стара непотребна....
дочуват се такива гласове....
че електронната била вълшебна,
но тя не е със същото сърце!
Не можеш да я гуштеш, да я вдишаш,
не може да попие тя сълза,
нито под възглавницата да я скриеш,
да ти шумулка тихичко в съня!
Длъжници сме пред книгата прекрасна,
премъдрата, пазителка на тайни,
свещената ,словесната, позлата,
дарителка на знания безкрайни!
Тя най-добър приятел и учител,
най-ценният подарък,мъдър ход,
забравеният, мъничек, мечтател,
дано да възродим, за нов живот!
Антоанета Александрова
АЗ ВЯРВАМ ОЩЕ...
Публикувано: ср апр 24, 2013 7:23 am
от Makaweli
Аз вярвам още в силната Любов
изгаряща сърцето с пламък див,
зарад която всеки е готов
във огън да гори дорде е жив!
Сънувана във нощите безкрайни,
повикана със хиляди мечти,
изпята в песни, скрита в малки тайни
и чиста, като детските очи...
Тя влиза тихо, първо през душата,
и всеки може да я разпознае -
отвори ли на чувствата вратата
препускащо крещи сърцетоТя е!
Аз вярвам в мълчаливата и нежност,
в гласът и, с топла искреност пропит...
В дланите и - жадувана копнежност,
в зениците дето светът е скрит!
Аз вярвам още в силната Любов!
Дори светът безумен да отрича...
Тя шепне в мене като богослов:
Роден е всеки, друг за да обича!
И тя живее в мене, от години!
Със всеки час по-силно е желана...
И срещам я във хиляди причини
и в правото да бъде изживяна!
Павлина Соколова
Re: Какво ще кажете за малко поезия
Публикувано: чет апр 25, 2013 7:10 am
от Makaweli
Вярвам в мечти.
В чудеса. И в усмивки.
В сънища тъмни
и неразгадаеми.
В ежедневното
неизбежно обичане.
В малките щастия.
И в малките тайни.
Вярвам в приказки.
В щастливи развръзки.
В романтичното
залезно вричане.
В нечии стихове -
невинни и дръзки.
И в надеждата
за обичане.
Вярвам в пътища.
В хора. И в истини.
В топлината
на дом и огнище.
В тихи стъпки.
В сълзи на пречистване.
В любовта, без която
не мога да дишам.
Автор: Nelsan (Нели Вангелова)