Кулинарен Форум на Веселият Готвач

КАТО ВЯТЪР

Като вятър влезе в съня ми,
косите ми небрежно разпиля.
С топли устни ме разсъни,
пиеше от мене ожаднял.

Извор бистър бях за тебе,
оазис във пустиня бях.
Отпи от мен и си замина,
да те спра така и не можах.

От парещи целувки упоена,
душата ми за тебе закопня,
страннико случаен, уморена
за тебе мисля често през нощта.

За жадните ти устни аз копнея
за нежните и ласкави ръце,
за силно и горещо тяло,
за любов под звездното небе.

Като вятър през живота ми мина,
остави в мен и нежност и тъга.
Бедуин във палеща пустиня
сърцето си ми даде за вода.

автор: ВЕРА ИЛИЕВА

На съпругата ми Женя

От мен парите бягат. Нямам злато.
Сребро в косите си единствено събрах.
Две щерки само имаме с жената -
богатството на двама ни е в тях.

И сватба “сребърна” си имам вече с нея -
от други в туй поне съм по-напред!
Но хорските жени с мъже живеят,
а моята попадна на поет.

Не зная как
цял четвърт век устиска!?
Дори дали е сбъркала не знам!
Нормално е по-друг живот да иска…
Но друг живот не мога да й дам.

А моят ден от Бог благословен е,
щом Той такава търпелива ми избра!
Сред толкова добри жени край мене,
не можеше да срещна по-добра!

И втори път реша ли да се женя -
ако такава мисъл хрумне ми въобще! -
ще се оженя пак за мойта Женя…
Но тя навярно няма да ме ще.

Дулинко Дулев

Ели, Бони - благодаря ви!!!

Живей, когато имаш всичко,
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей когато ти се плаче,
или от плач си отвратен...
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай негови сън
и ако всичко си отрекъл
повикай Слънцето отвън.

Живей дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечии нож в гърба.

Живей когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне лудо,
метални устни да кове.

Живей за всичко, а когато
живота вече изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей и всяка адска жега-
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
Живей приятелю, живей!

Матей Шопкин

http://www.receptite.com/forum/posting. ... f=7&t=1215#

sunshine69 написа:Живей, когато имаш всичко,
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей когато ти се плаче,
или от плач си отвратен...
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай негови сън
и ако всичко си отрекъл
повикай Слънцето отвън.

Живей дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечии нож в гърба.

Живей когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне лудо,
метални устни да кове.

Живей за всичко, а когато
живота вече изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей и всяка адска жега-
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
Живей приятелю, живей!

Матей Шопкин

ГОДИНИТЕ СА ОПИТ

Какво като годините минават

и побеляват нашите коси............

нали сърцата ни не остаряват

перпето мобилето им звъни!!!



Защо от миналото все се водим,

нали пред нас са земните ни дни....

във всяка възраст нужно е да можем,

да пазим млади своите души!!!



Нима не иска старост да е радост,

мечтата , като в младост да лети.....

помни , че всяка възраст носи сладост,

ако не даваш да те покори!!!



Кога зеленото било е зряло,

със времето се трупа сладостта.....

годините са опит, като цяло

и правят ценна зрялата съдба!

АНТОАНЕТА АЛЕКСАНДРОВА

КНИГАТА

Забравена,отхвърляна,усмивана,
във днешния ни електронен век,
във книжното си плахо тяло стихнала,
тя пази болки, радости и лек!

Била ненужна,стара непотребна....
дочуват се такива гласове....
че електронната била вълшебна,
но тя не е със същото сърце!

Не можеш да я гуштеш, да я вдишаш,
не може да попие тя сълза,
нито под възглавницата да я скриеш,
да ти шумулка тихичко в съня!

Длъжници сме пред книгата прекрасна,
премъдрата, пазителка на тайни,
свещената ,словесната, позлата,
дарителка на знания безкрайни!

Тя най-добър приятел и учител,
най-ценният подарък,мъдър ход,
забравеният, мъничек, мечтател,
дано да възродим, за нов живот!

Антоанета Александрова

Аз вярвам още в силната Любов
изгаряща сърцето с пламък див,
зарад която всеки е готов
във огън да гори дорде е жив!

Сънувана във нощите безкрайни,
повикана със хиляди мечти,
изпята в песни, скрита в малки тайни
и чиста, като детските очи...

Тя влиза тихо, първо през душата,
и всеки може да я разпознае -
отвори ли на чувствата вратата
препускащо крещи сърцетоТя е!

Аз вярвам в мълчаливата и нежност,
в гласът и, с топла искреност пропит...
В дланите и - жадувана копнежност,
в зениците дето светът е скрит!

Аз вярвам още в силната Любов!
Дори светът безумен да отрича...
Тя шепне в мене като богослов:
Роден е всеки, друг за да обича!

И тя живее в мене, от години!
Със всеки час по-силно е желана...
И срещам я във хиляди причини
и в правото да бъде изживяна!

Павлина Соколова

Вярвам в мечти.

В чудеса. И в усмивки.

В сънища тъмни

и неразгадаеми.

В ежедневното

неизбежно обичане.

В малките щастия.

И в малките тайни.

Вярвам в приказки.

В щастливи развръзки.

В романтичното

залезно вричане.

В нечии стихове -

невинни и дръзки.

И в надеждата

за обичане.

Вярвам в пътища.

В хора. И в истини.

В топлината

на дом и огнище.

В тихи стъпки.

В сълзи на пречистване.

В любовта, без която

не мога да дишам.

Автор: Nelsan (Нели Вангелова)