Кулинарен Форум на Веселият Готвач

СИЛНИТЕ ЖЕНИ

Силните жени са като птици
и често те се реят в самота.
Гори сълза във гордите зеници
и капва тихо някъде в прахта.

Любов даряват, но любов не просят.
Оглеждат се в очите им звезди.
В сърцата женски мъжка сила носят,
следа оставят, гдето са били.

Сами притихват вечер, уморени
от дългата заблуда на деня.
Леглата им са празни и студени,
но пълен с нежна обич е сънят.

Силните жени са като птици!!!…

Кой може да обича като мама?
Да не пресмята, да не се щади,
да е готов докрай да се раздава,
а себе си от всичко да лиши.

Кой може да погали като мама
и болката със нежност да стопи?
Сърцето ми да стопли с думи само
и само с поглед да успокои.

Кой може като мама да прощава
неволни грешки, смъртни грехове?
Да мине и през огън ако трябва,
но да опази своето дете!

Едва сега разбирам, скъпа мамо,
нали сега съм майчица и аз
че другаде подобна обич няма,
че тя дарява с щастие и нас.

И то е щастие неповторимо -
да гледаш как детето ти расте,
избира път, нанякъде отива,
но не напуска твоето сърце.

Ти чакаш все, готова да посрещнеш,
готова да погалиш, да простиш,
ти болката му винаги усещаш,
сълзите винаги ще пресушиш.

И то се връща винаги, когато
изгуби обич, вяра, смисъл, път...
Докато майките са на земята
сърцата им заради нас туптят.

Бони,прекрасно стихотворение - много истинско,много силно,благодаря ти!!!

Там, гдето се издига Рила,
накичена с венци от сняг,
там, гдето лодка лекокрила
лети край морския ни бряг,
там, где Пирин от скръб белее
и Струма легендарна пее
из свойта плодна долина -
о, там е моята страна.

Д. Пантелеев

ИСКАМ ДА ЛЯГАМ В ОЧИТЕ ТИ

В ЮНСКА СВЕТУЛКОВА НОЩ,

СИНЬО-ЗЕЛЕНИ МЕТЛИЧИНИ

ДА МЕ ПРИСПИВАТ ПОД КОШ.

ДА СЕ СЪБУЖДАМ В ОЧИТЕ ТИ

С ВСЕКИ ИЗГРЯЛ БОЖИ ДЕН.

АКО СИ МОЕ МОМИЧЕ ТИ,

ХАЙДЕ, ВЗЕМИ МЕ ВЪВ ПЛЕН!

ИСКАМ ДА ПАЛЯ В ОЧИТЕ ТИ

МАЛКИ ДОБРИ СЛЪНЧИЦА,

ЗА ДА СЪНУВАМ В МЕЧТИТЕ ТИ

СМЯХ НА ЦВЕТЯ И ДЕЦА.

Владо ЛЮБЕНОВ

.......................
Днес, татко мой ти пиша писъмце,
по ангелите аз ще ти го пратя.
Във него сложих моето сърце
и моята любов ще ти изпратя.

От мене ти далече отлетя,
с криле на ангел литна към безкрая.
Една сълза в очите заблестя,
че всеки миг ти бдиш над мене,зная.

Сега за мен си,татко, ангел мой,
най-ярката звездица на небето.
Поглеждам с трепет звездният порой
и те откривам бързо със сърцето.

Душата ми без теб осиротя,
как искам да те видя и прегърна.
Една сълза отново заблестя,
направила бих всичко да те върна.

Портрета ти аз вземам във ръце,
целувам го и силно го прегръщам.
Притискам го до моето сърце
и много трудно сълзите преглъщам.

Очите ти са тъжни и мълчиш,
сърцето ти голямо спря да пее.
Добро щом на Земята сътвориш,
то вечно ще се помни и живее.

Сега приключвам моето писъмце,
боли и сълзите да спра не мога.
Ти вечно ще си в моето сърце
макар,че днес по-близо си до Бога.

Днес, татко мой ти пиша писъмце,
по ангелите аз ще ти го пратя.
Във него сложих моето сърце
и моята любов ще ти изпратя...

Невероятно стихотворение.То е точно за мен.Моят баща напусна този свят само 48г.

Пътят към ада
Някой ден ще науча английски.
Ще изкарам шофьорска книжка.
Ще започна да ходя на фитнес.
Ще изхвърля всичко излишно.
Ще си купя маркови рокли
и костюми в дискретни тонове.
Ще премина на сок от моркови.
Настрани ще си реша бретона.
Ще съм хладна и дистанцирана,
със премерени маниери.
Стриктно всеки свой ден ще планирам
с нова брошка върху ревера.
Ще си спретна по фън-шуй къщата.
Ще си сложа джакузи в банята.
И ще свърша всичко несвършено.
Някой ден... Ако ми е останал.

автор Маргарита Петкова

Веси, благодаря ти за това силно стихотворение - поплаках,моят баща също си отиде от тоя свят,но дълбоко в себе си вярвам,че ми помага по някакъв начин,че той е мой ангел пазител - имахме много силна връзка,обичам го, както го обичах преди и винаги ще го обичам.

На четири пресечки от нощта
един човек раздаваше балони.
Превърна няколко разрошени деца
във летни, босоноги вихрогони.
Завърза им отрязъци небе
с мелодия на шушнещи фонтани.
Забравих, че съвсем не съм дете
и пръстите ми бързаха да хванат
най-жълтата връвчица на деня,
преди под залеза да се промуши светлината.
Открих, че още мога да летя!
Човекът каза, че е от душата...
И после се обърна към брега,
повдигна се на пръсти и изчезна.
След него Слънцето се спъна във нощта,
въздъхна тихо. И залезе.

caribiana