Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Ех, че е хубаво! Благодаря ти, мила Бони!!!

Не ме вини

Не ме вини. Не мога да съм друга.
Живота си дотук съм изживяла
по ред - любима, майка и съпруга.
На всекиго от себе си съм дала.
Не ме променяй. Няма да съм същата -
онази, във която си се влюбил,
която те усмихва, щом намръщен си
и те намира, щом си се изгубил.
Не ме ранявай. Не и ти. Сега
е времето на любовта, узряла
в изминали сезони. С есента
да я откъснем и запазим - цяла!

Мая Попова

Много важен за мен човек, който за съжаление вече не е между живите, отвори очите ми за хубавата поезия! Благодаря, ти Марго! :*

Завиждат й за тихите очи,
за птицата загнездена в гърдите.
Когато те я сочат, тя мълчи
и бавничко изкачва висините.
Злословят за голямата душа.
Душа ли бе, гигантска е, душище.
Побира всичко - удари слова
и знае, че не означават нищо.
Оплюват я за смелото сърце,
за румените бузи и усмивка.
За слънцето над нейното лице,
за името й простичко – Щастливка.
Завиждат й, че крачи все напред.
През тръни и чакъл, дори през рана.
Дано се случи нявга и на теб
да срешеш тази приказна
Гергана.

Николина Милева

Мразете ме, защото съм си аз.
Защото съм и луда, и прекрасна.
Защото пия дните си без глас.
И всъщност аз самата съм безгласна.
Мразете ме защото след дъжда
oставам аз единствената суха.
И странно нямам никаква ръжда
и никаква поличба за разруха.
Мразете ме защото моят свят
прилича на подаръче от Господ
Дъгата ми си има осми цвят.
Небето ми е повече за гости.
Мразете ме защото в този час
съм луда и прекрасна, и приличам
на онзи слънчев пясъчен компас,
със който през ръцете ви изтичам.

Николина Милева

Любовта не е
да се събуждам до теб.
Любовта не е в думите,
цветята, подаръците и
чашите с вино.
Любовта е малка надежда,
че съм в мислите ти
преди да заспиш
и в усмивката ти,
когато си спомняш
дните със мен.
Любовта е,
когато ме хващаш за ръка
и виждам страха в очите ти.
Любовта е,
когато ме носиш в теб,
където и да си,
и мислено прекосяваш
хиляди километри
за целувка за лека нощ.
Любовта е,
когато правиш
нещо мъничко само за мен,
с което ме разплакваш
от радост...
и знам, че ме обичаш...
и знам -
това е любовта!

Радост Георгиева

Перуника,благодаря ти от сърце за прекрасната поезия.

За вас приятелки

На моите най-добри приятелки
Момичета мои,към вас се обръщам
и с много любов от сърце ви прегръщам!
Благодарна на Бога съм всяка минута,
че вас да ви срещна, молбата е чута!
Знам, не съм лесна, не съм идеална,
понякога даже съм доста скандална.
Но знам, както знам, че в момента съм жива,
обичате ме такава... и луда и дива!

Мигове в живота на всяка ни има,
когато душата е нЕукротима...
Насреща сме всички да бъдем опора
и здраво да хванем на живота декора!
Когато е тъжно над мене небето
и пълно е само със болка сърцето,
усмихнати, нежни към мене поглеждате
и мигом със радост и смях ме зареждате!

Всички сте силни и борбени, смели,
животът в ръцете си властно сте взели.
Покорството знам е за вас непознато,
но с обич и блян е сърцето богато!
А хората мислят - жените приятелки
не могат да бъдат на другарство ваятелки...
Елате ни вижте и в миг замълчете!
Честни и верни като нас вий бъдете!

Щастлива със вас съм, приятелки мои!
Не само жени сте, за мен сте герои!
Приятел е не който ти бърше сълзите,
а който не дава да са влажни очите!

На времето невеста по неволя
в пространствения сложен интеграл –
жената след четирсет още може
да сътвори мига неизживян.

Петачетата да превърне в злато,
а златото да раздаде без жал –
жената след четирсет е богата
не само с туй, що Господ и е дал.

Зад маската си – ангел чудотворен –
тя може да e майка и жена
или пък друга – дявол безподобен
за нисшите – от пъкъла дошла.

На сватбата, в най-хубавото време
ще стане твоя тъща, ей така...
А може след четирсет да приеме
да бъде младоженка и снаха.

Жената след четирсет е награда –
душата й е топла като хляб...
И нищо, че сама е жива рана,
тя другите лекува с поглед благ.

Защото е погребала безмълвно,
което не възкръсва след смъртта...
Но още има сили, има вяра
да се изправи друга пред света,

за да започне всичко отначало –
пътуването всъщност предстои.
А тя и побеляла, все е млада...

Днес нямат възраст вечните жени.

Нели Господинова

Любимите ми стихове са на М.Трандева! Казвам любими, защото като ги чета и докосват сърцето ми!!!

ТУК СЪМ
Не желая да се залича от времето,
дните ми да са до крясък монотонни.
Не! Не се оплаквам от проблемите -
те част от щастието са /това закон е/.

Не умирам да се разделя и с чувствата,
и ценя сълзите - даже тия тъжните,
и усмивката си - грейнала по устните,
и венеца на челото /прикрепен със тръните/

Не очаквам да се пазя от съдбата си,
смело взимам я - каквато е такава!
Има кой да съди мен, че и делата ми!
Има кой отвъд да ме наказва!

Не желая да се срутвам в примирение,
да притихна и да слушам назидания.
Предпочитам хорското презрение
пред безличино-мълчаливото страдание



ОСТАВЕНА ПЕСЕН
Животът е хубав, когато ухае
на перлени устни и прясна трева,
когато под някой прозорец узнаеш,
че някой за теб би съборил света!
.
Животът е хубав, когато усетиш
край тебе пулсиращи топли ръце,
които те галят и карат да светиш
които те искат и молят за теб!
.
Животът е хубав, когато докоснеш
със обич косите на спящо дете!
Когато не питаш,не чакаш въпроси,
а знаеш с кого си и знаеш къде!
.
Животът е хубав когато направиш
от тъжни очи да изгреят звезди!
Когато във някого песен оставиш,
която до сетния ден да звучи!



ПИТАМ СЕ
Сбъдват ли се някога мечтите
позабравени в ъглите на душата?!
Търсим ли ги в цветното на дните?!
Каним ли на чуден танц цветята?!

Молим ли се за приятели?
Прошка искаме ли от децата си?
Мислим ли се за предатели,
ако стъпчем във калта съдбата си?

Искаме ли повече от другите
и прогонваме ли страховете си?
Бягаме ли - чувствата погубили,
неизмили спомените от ръцете си?

Вечер лягаме ли със копнежа,
че от утре всичко ще е песен,
че любов отново ще намерим,
че живота ще е някак си по-лесен?

Хора сме - от кал направени,
но не за кал на този свят продишваме!
Хора сме - да ни боли от раните
и преко болката да се усмихваме!



ЕДИН ДЕН
Ще се окажа един ден без нищо на пътя.
Ще осъзная, че само със себе си разполагам,
че нямам да вземам, а имам да връщам,
че всичко безценно съм вече раздала.

Ще чакам тогава да дойдат от ъгъла
онези, които винаги са били до мене,
които не съм предавала и не съм лъгала,
с които все в една посока сме гледали.

Ако поне един спре-забравил за себе си,
ако поне един от тях докосне косите ми -
не са напразни оставените по мене белези,
нито тежките стъпки прегазили дните ми...

Ще седнем със него на пътя без нищо,
ще вдишваме заедно кротките спомени,
ще топлим ръцете си с устни предишни,
един от друг вярност и прошка измолили.



ЗАЩО ТЕ ОБИЧАМ
Ти не си от онези – безличните,
дето ще скрият главата си в пясъка.
Често бунтуваш се, дишаш наистина,
виждаш в живота солта, а не блясъка!

Ти не си от онези – страхливите,
дето избягват гнева на проблемите!
Не съжаляваш за грешки отминали!
Знаеш, че губил си, но и си вземал!

Ти не си от онези – безкрилите,
дето пълзейки се чувстват предпазени!
Често кипиш сред човешко безсилие!
Често душата си с рани наказваш!

Ти си от тези, които остават,
даже когато взривява се утрото!
Ти си от тези, които признават,
че не биха повярвали в ЧУДОТО!

Ти си от тези, които пред всички
би заклеймил небето с безгрешните,
но ако някой до болка обикнеш,
би прекатурил света – да го срещнеш!