Кулинарен Форум на Веселият Готвач

ЕДИН ЖИВОТ

Един живот ти дава този свят,
и ти се постарай да го живееш.
Заслужил тази висша благодат,
заслужил тази болка да живееш!

Успей да бъдеш силен цял живот,
гори, бори се, вярвай и обичай.
Живей така, че да оставиш път,
по който някой следващ би затичал!

Приемай като струна всеки звук,
и с всяка тръпка музика извличай.
И вярвай, че ако сега си тук -
там някой непременно те обича.


Един живот ти дава този свят,
и ти си длъжен да го изживееш.
Заслужил тази висша благодат,
заслужил тази болка да живееш!

МОЯ НЕЖНА ЛЮБОВ

Бавничко, тихичко с обич
стъпвам на пръсти в света
Никак не вдигай шум, моля те.
Идвам при теб с тишина...
Цяла съм цветна магия.
Срещай ме само с душа!
...Двама сме. Винаги ние.
Чак до ръба на света...
Даже отвъд и обратно.
Колко голям е безкрая?
Колкото здрача на лятото
в моята мъничка стая...
Сгушена в твоите длани
никак не искам по много.
Вечност и щастие само.
Бавничко. Тихичко. С обич!!!

Не ми пресичай пътя със омраза.
Ако не ме харесваш - отмини.
Ехидната усмивка на лицето ти -
душата ми ранява и боли.
Животът ти от моя не зависи.
Аз хляба ти на масата не ям.
Не ми доказвай своите си истини -
и моите на теб не ще ги дам.
Върху ми не изливай с думи ядни -
безсмислени и страшни бесове.
Светът е свят - пред Бога с теб сме равни -
за всеки има слънце, хляб - небе.
Не трябва даже и да ме обичаш.
И тебе няма аз - щом ти не щеш,
но стане ли ти тъжно - сам самичък
пред моята врата - ела и влез.
Аз няма да те съдя - и приятел
ще те наричам - всеки Божи ден.
Сега не ме ранявай със омраза -
иди си и бъди благословен!



Маргало

Ели, Перуника,каквото и да ви напиша ще е малко - Ели,при теб усещам носталгия и мъка по мама,аз те разбирам напълно,нали и моето дете е далеч от мен и почти всеки ден майчиното сърце долавя тъгата - горе главата миличка, все от нещо трябва да се лишиш в тоя живот в името на децата,семейството,само се моли да сте живи и здрави,останалото - както е решила съдбата.Благодаря на теб и Перуника за прекрасните стихове,когато ги чета винаги плача,много силно ме докосват,още веднъж ви благодаря.

РАЗПЛАТА
Дали обичаме когато с думи тежки
премазваме очи пропили болка?!
Дали съзнаваме прибързаните грешки,
или си казваме:Какво пък толкова?!

Дали си тръгваме от някъде доволни,
че ще изтрием с алкохола спомена?!
Че чувството с карфичка сме заболи
в тефтерче - с катинар затворено?!

Дали заспиваме с усмивка знаейки,
че някой там навън ни чака,
че тясна му се вижда стаята
и търси ласките ни в мрака!?

Дали се чувстваме богоизбрани,
когато с лекота любов прокуждаме?!
Когато в нечие сърце копаем рани
и воплите му в сън не ни събуждат?!

Дали сме чували,че има и разплата?!
Че някой ден местата се обръщат?! -
Бездушния в прахта пълзи разплакан
от любовта, която има да му връща!!!

Перуника, страхотно, разтърсващо стихотворение - благодаря ти!!!

Mami48, благодаря за положителните коментари!
Преди две години съдбата ми нанесе тежък удар, трябваше ми година за да преодолея всичко. До мен бяха синът ми и съпругът ми, както и малко, но верни приятели, всички те ме подкрепиха и ми дадоха сили да продължа напред. По същото време попаднах и на стихотворения като това посленото, четях и плачех с часове, заседналите в гърлото бучки, няма смисъл да коментирам. Пренаредих живота си, помъдрях и пораснах! Сега смело мога да кажа, че съм силна жена! Продължавам да чета същите стихотворения, но не плача, защото вече знам КОЯ СЪМ!

Мила Перуника, много са ударите на съдбата,които ни вадят от равновесие,много е важно в такива моменти около теб да има малко,но качествени хора - било от семейството или от кръга на приятели, факта,че си преодоляла това събитие,говори много за теб, аз лично ти се възхищавам!!! Благодаря ти,че сподели с мен тоя така важен за теб момент от живота ти.Относно това, че си престанала да плачеш говори,че си доста силна в патови ситуации - плачат не само слабите хора,зависи колко е емоционален,сантиментален човек - аз мога да се разплача за ударено на улицата куче,мога да плача от радост породена от различни поводи,било за приятели или много близки хора,просто съм така устроена,а всичко това се нарича чувствителност - много зависи кой как я усеща - когато чета поезия,която обожавам, винаги съприживявам всичко написано,понякога имам усещането,че е написано за мен и познай какво следва.Благодаря ти, няма да спра да ти благодаря,защото има за какво, бъди силна и смела мило момиче!

БЛАГОДАРЯ, ТИ!!!

Танцувах нестинарското хоро

Усетих нестинарското хоро.
И не с очи, то беше във кръвта ми,
поела от жаравата искри,
по въглените хукна мисълта ми.

Попивах всяка стъпка със любов.
Иконата притисках. Беше жива.
Дочух във песента обреден зов,
чрез транс да пусна родовата сила.

Приех мистично, танцът че е в мен,
че тъпанът отмерва ми сърцето,
че нося огън - порив устремен,
със който да загърбя битието.

Политнах. Тялото ми отмаля.
Магически откъсна се духът ми.
С душите нестинарски той се сля...
харизматично, смело и безплътно.

Танцувах нестинарското хоро,
макар нозете да стояха приковани,
аз знаех, че след време, за добро,
избраница достойна ще му стана.

Таня Мезева