Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Честит първи юни


Дечицата ни днес празнуват,
че днес е празник на децата.
Те пеят, скачат и танцуват
с усмивки ведри на лицата.

Днес всичко им е позволено -
люлки, сладолед, близалки...
Днес радостта е споделена
на всички палавници малки.

Родители, не ги сърдете!
Децата днес са специални.
По-добре им угодете
желанията "ненормални".

Нека този ден се помни
до утре - следващия празник...
Да не забравяме бездомните,
те също искат доза щастие.

Сирачетата в домовете
по детски също си мечтаят.
Желаещите - помогнете!
Те празника дано познаят.

Валентин Йорданов

Един човек кос малък заловил,
О, мъж преславен - косът промълвил, -
стада безброй държиш от много дни,
изял си ти волове и овни.
и пак не си наситен от месото -
та с мен ли ще се наядеш, горкото?
Я по-добре освободи ме сам
и три съвета мъдри ще ти дам.

Единия на твойта длан гореща,
а другия - над къщата отсреща,
и третия - от оня близък клон,
що хвърля сянка върху твоя дом.
Приемеш ли ги ти - догде си жив,
успех ще имаш и ще си щастлив.

Чуй първия:
Дори от сладкоусти,
не вярвай на безмислиците пусти.
Човекът пуснал коса мълчешком
и той, щом спрял над неговия дом,
запял:Живей без скръб във свойта къща,
че всичко минало не се завръща
и не кълни съдбата - тя не слуша!

Рубин безценен крие мойта гуша,
дирехми десет той е тежък, брат..
И можеше да бъдеш най-богат,
рубин подобен няма по земите
- но явно: не за тебе са парите!

Като жена пред раждане тревожно,
заплакал птицеловът невъзможно.
Нали ти казах - косът пак запял,
-за всичко минало да нямаш жал!

Ти глух ли си, или за миг забрави
това, което трябва да се прави?
Ще ти повторя моя пръв съвет:
не вярвай на безсмислиците вред.
Дирехми десет как ли в мен ще крия,
когато само три тежа самия!

Човекът се съвзел и малко блед помолил:
Дай ми третия съвет!; -
Изпълни два съвета - казал косът,
- сега за третия стои въпросът:
съвет от мъдър, даден на глупак,
е жито, хвърлено на камънак,
и колкото да кърпиш стара дреха
- ще имаш само временна утеха!

Пътуване

Ще тръгна рано. Още по разсъмване.
Мечтите си ще скътам. За из път.
Ще бъда себе си. И светлата, и тъмната.
(Те двечките все заедно си вървят...)
Ще има птици. Страшно много птици.
От тях ще се науча да летя.
Прогнозата е: Време за обичане.
А всички синоптици да мълчат...
Багажът ще е лек. Възможни грешки
във миналото само ще тежат.
Щом сам да си простиш е най-човешко,
и болките във миг ще отболят...
Вселената дори ще се усмихне.
И път ще разчертае – все напред.
Дъждът ще плисне в утрото притихнало.
Нали ме води винаги към теб...
Мечтите си съм скътала прилежно.
Ще тръгна рано. Ще пътувам много.
А в изгрева на моите надежди –
светът се преоткрива. Само с обич.

irini

Ели,прекрасно е,благодаря ти!

Ако бродиш жаден през пустиня
и от слънце палещо изгаряш,
важно ли ще бъде, че си с име,
пред което всеки се покланя?

Ако болест страшна те достигне
и е за живота ти опасна,
важно ли ще бъде, че събираш
от години своите богатства?

Ако нямаш време да изтриеш
на дете разплакано сълзата,
струва ли си вечер да отпиеш
виното от чашата с позлата?

Сили не намираш да погалиш
с топла ласка птица наранена .
Да, но пред приятели се хвалиш,
че си бил в Париж и във Виена .

Твоят свят е празна бутафория -
рози от стъкло, безгласни птички,
мъртви като живата история.
Помниш ли? Човек си. Като всички.

Вики Горанова

Бони, благодаря ти мила за това прекрасно, много истинско,поучително стихотворение - много ми допадна,благодаря!

Добро утро,
моя Любов,
във сърцето ми
светло изгряла.
Пак очите ми
дирят те с зов
и нашепват,
че без теб не съм цяла.
Пак дочувам камбани
със мисъл за теб
и люлея душата си
в длани от вятър.
И денят е прекрасен,
като утринен сън,
в който плувам,
летя и възнасям се в Рая.
Добро утро,
безконечна Любов!
С длани топли
рисувам ти птици
и изпращам ти
цветен букет
от усмивки
и нежни целувки.
Вън вали,
а във мене цъфтят
струи слънчеви
с дъх теменужени,
и гирлянди -
пожелания топли от теб
ме целуват
със твоите устни.

Много,много чувствено и нежно! Благодаря ти, мила Пепи!!!

Расти ми, сине, умен и разумен,
човечен и с искра в душата.
Всеки ден с усмивка да се будиш,
благородни да са ти делата.
Моля се и Господ да е с тебе,
пътя верен все да ти показва,
да те пази, сине, от джуджета,
дето великански те наказват.
Още и от хора, като плява,
дето лесно, сине, се сбогуват,
със усмивка блага те предават
и със патос после те оплюват.
Да те пази и от злобна глупост,
и от гордост, никнеща от страсти.
В плен на завистта да не се луташ,
раните ти бързо да зарастват.
Най-накрая, Господ да те пази
и от теб самият, ако страдаш,
ако много се самонаказваш,
и не знаеш как да си прощаваш.

Обичай ме такава - разпиляна,
не ми отнемай простите неща,
повярвай в моя свят дори да няма
с какво да оправдаеш любовта.
Когато плача сутрин за Луната,
а вечер ти говоря за звезди,
когато шия рокли на цветята,
не спирай в мен да вярваш - само Ти.
Когато спра да чакам свойто утре
и се събирам в себе си - без глас,
когато ти се вричам без преструвки,
бъди до мен - до сетния си час.
И ето - давам ти се, нямам друго име,
горят от обич двете ми ръце.
И нищо, че изглеждам недостъпна,
опитай да ме хванеш - със Сърце.


Маргало