Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Пепи,страхотно е - записах си го,да си го чета честичко!!!Благодаря ти!

Приятели

Приятелю, привел си рамената.
Съзирам влага в твоите очи.
Познавам те. Чета те като книга.
Разбирам. Нещо ти тежи.

Не помниш ли какво си обещахме
в едни далечни, по – щастливи дни?
Един от нас когато има нужда от подкрепа,
да е до другия. Да го държи.

Какво така душата ти премаза?
Глава недей навежда, а ме погледни!
Хвани ме здраво за ръката.
Във миналото с мен се разходи…

Нали си спомняш за безгрижното ни детство?
От смях кънтеше всеки божи ден.
В най – дребните неща намирахме вълшебство.
С игрите си превръщахме нощта във ден.

Забрави ли как гонехме реката?
Опитвахме се да я спрем.
Колиба как направихме в гората.
Аз бях за тебе брат. Ти беше брат за мен.

Разходките ни помниш ли в полята?
Безумно бягахме с разперени ръце.
С теб искахме да литнем като птици.
Какво по – чисто е от детското сърце?!

Как уморени лягахме в тревите
и съзерцавахме недостижимите звезди.
Една от тях избрахме да е наша.
Аз кръстих я на теб. На мен я кръсти ти.

Виж! Нося доживотен белег -
резка над лявата си длан.
И ти, приятелю го имаш -
да помниш, че сме двама.
Да не допускаш, че си сам!

Животът… Как да ти го кажа…
Той ежедневно соковете ни изцежда.
Но в нещо трябва да се вярва.
Мечти ни трябват. Лудост и надежда.

Ти, затова недей да се предаваш!
До мен на пост пред храма на приятелството остани!
Във името на всичко преживяно,
във името на утрешните дни!

Детелина Стефанова

Все тебе търся,приятелю,
когато ме стегне чепика,
когато се смея наужким,
а щурецът в душата ми вика.

Когато ми писне от тези
с фалшивите думи и чувства,
когато навън е студено,
а вътре е празно и пусто.

Все тебе търся, приятелю –
за уморения кораб пристанище.
Да позакърпиш платната ми.
Да ме гушнеш мълком на рамото.

И няма нужда да ти се правя
на по-добра и на по-красива.
Ти винаги ме приемаш такава,
дори когато не ме разбираш.

Твоето тихо присъствие
е като водата от извора,
дето цял живот всички го търсим,
но само избраните го намират.

Златина Великова

Ели, Бони - много,много хубави стихове за приятелството - благодаря ви милички!!!

ОБИЧАМ ТЕ И ТЕ ЦЕЛУВАМ

Целувам те, защото те обичам.
Не ми е нужно твоето вчера,
а утре е така далеч.
Мълчанието е доверие -
очите тихо красноречие.
Мигът в прегръдка да заключим,
да бъде наш, да бъде вечен
и който първи проговори
той първи не обича вече.

/ ДАМЯН ДАМЯНОВ /

Ели

Добър вечер, Любов!
Ти съвсем закъсня,
аз направих обаче салата.
Да ти сипя ракия -
има мъничко боб,
да си легнеш във хола оттатък?
От умората виждам
си провесила нос
и гърбът нещо май те тревожи.
Че събуй се де - влез,
има малко винО,
да се чукнем - пък
после ще ходиш.
Ти съвсем покрай нас
не минаваш. Прости,
но ми липсваш,
признавам си - драга.
Вярно тежки са дните,
а мечтите - с пари,
не заслужихме тая награда.
Но пък тъй - за добро
намини някой ден,
аз за теб ще омеся погача,
ще запалим цигара,
ще побъбриш със мен.
Все те мисля Любов -
и те плача.


Маргало

Един ден с морето
Отново сме с морето на брега.
То - влюбено неистово в скалите,
а аз - понесла древната тъга
на чайките, кръжащи над вълните.

Докосваме се в мимолетен танц,
с привкус на миди, сол и водорасли
в един невероятно стар каданс -
пленително коварен. И опасен.

Ще се удавят в него сто звезди.
Последната до мене ще доплува.
Ще татуира в пясъка следи,
с които приливът ще се целува.

Ще се роди след бурята дъга.
Дали под нея мога да премина?

Сбогувам се с морето и брега,
допряла до ухото раковина...

автор Бианка Габровска

Помниш ли, разказах ти веднъж,
че е трудно мен да ме обичаш?
Трябва да си много силен мъж,
тръгнеш ли с любов да ми се вричаш…
В моя свят покоя не търси,
чужди са ми хорските закони.
Чакай ме, когато вън вали
и дъждът със вятъра се гони…
И когато, в тежка самота,
мъката в очите ти присяда.
Ще долитам, малко ще стоя,
после ще си тръгвам с тишината…
Ще ме търсиш в мъдрия си ден,
в будните си нощи ще ме чакаш.
Но когато много си ранен,
като огнен лъч ще късам мрака…
От лъжите много ме боли,
но успявам болката да скрия.
Само нощем ярките звезди
знаят как с луната лудо вия.
Знам, че съм различната жена,
но със тази лудост съм ти вярна.
И такава, дива в любовта,
твоя вечна жажда ще остана…

Йорданка Господинова

Ели, Бони - прекрасни стихове,почувствах ги силно,благодаря ви момичета!!!