Кулинарен Форум на Веселият Готвач

ОПИТ ЗА АВТОПОРТРЕТ

Аз съм сбъркан човек, запомни го.
Съвсем на опаки и напук живея.
Купувам вместо мебели - книги,
вятър на бяла кобила ме вее.
Не обличам вечерни рокли,
през зимата ходя без шал и шапка.
Не нося чадър и направо през локвите
с най-новите си обувки шляпам.
Не се подпирам на чуждо име,
нямам доверие в самолетите,
стиховете ми са с неточни рими.
И студено си пия кафето.
Не съм в крак нито с модата нито с другите.
Със себе си че съм в крак е главното.
И нищо чудно както е тръгнало
вместо дяволите,
ме вземат ангелите.

Маргарита Петкова

Ели,много ме трогна стихотворението на Пейо Пеев - Завръщане,толкова реално звучи!Благодаря ти, мила Ели!

Мила Кате,твоите отзиви винаги са много мили.Аз ти благодаря

Няма да се сърдя на годините,
че заплитат мислите ми в свойте плитки.
Зная, че и те така ще минат,
като бял венец от маргаритки...
Не умея да се сърдя. Никак даже.
Колко му е да им се усмихна.
Точно те с любов ще ви разкажат
колко съм послушна и притихнала,
как прилежно уча си уроците,
и си лягам късно само в краен случай.
Само грешките си да прескоча –
няма от кого да се науча...
И прощавам. Най-напред на мен.
После, ако трябва, и на другите.
Този свят от обич е роден.
Дава всекиму според заслугите.
Даже и отгоре. Нека има.
Всичко е до време, казват хората.
Няма да се сърдя на годините.
Само ще им залича умората.

Мира Дойчинова - irini

Ели, страхотно стихотворение,много,много ми хареса - благодаря ти мила!!!

Днес се спирам за малко във себе си.
Че от бързане пак се изгубих.
Пак забравих, че жива душата си –
в битие от задачи забулих.

Днес оставам със себе си – с всичкото,
от което съм имала нужда.
И поглеждам с насмешка безличното,
с него сто пъти чувствах се чужда.

Днес се спирам за малко във себе си.
Да си дам свобода и утеха.
После пак продължавам по пътя си –
със скроена от мен нова дреха.

Че душата ми в чувства разголена,
си върви посред зима и лято.
Споделена. И не. Пази спомена –
в който мигове с вечност са сляти.

Днес отново аз тръгвам – със себе си.
Накъдето ми види сърцето.
Те, очите проглеждат с обичане.
А дълбоко във тях – е небето.

Мария Янакиева

Ако имаш минута за мен,
а ме няма, тревите попитай
слънце имам ли в мрачния ден
или с вятърни бури се скитам.

Ако имаш минута за мен,
вест прати ми по капка дъждовна,
че на делника в тежкия плен
в мисълта ти съм диря тревожна.

Ако имаш минута за мен,
погледни към дървесна корона -
в балдахина ù, свежо зелен,
моя поглед да срещнеш спокоен.

Аз съм тук, като нежна мечта
кротко спя на сърцето ти в скута,
а събуждам у теб топлина...
Само спри. Ако имаш минута...

Самодива ( Вики)

Много чувствени стихове,прекрасни са! БЛАГОДАРЯ,БОНИ!

Дъхава чубрица, калдъръми,
прясно сено, светулки във мрака.
Виждам, как баба седи до салкъма,
терлици плете и ни чака…
Често чувам щурчета и славеи,
сънувам росата в цветята,
вдишвам дълбоко планинските залези,
и здравец ми пълни душата.

Моето село е тиха постеля
в мислите ми – като завръщане…
Наяве го няма, запустя и изчезна.
И тази болка няма преглъщане…

Автор: m_space

Много носталгично.......Бони,благодаря ти!!!