Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Довери ми се..
Този свят е безумно красив !
Не го гледай под свъсени вежди.
Хоризонтът, изписан с небрежен курсив
е вратата към белия свят на надеждите.
Довери ми се. Виждаш ли тези поля -
росни , свежи и много зелени,
а зад тях млада , буйна , пияна гора
и река като снопчета вени.
Довери ми се , има защо да си тук..
Всеки идва със своя причина.
Не си стискай душата в юмрук,
отпусни се , защото те има.
И живей ! Този свят покрай теб е любов...
Всеки лъч ти е ласка от Бога,
всяка нощ ти е тайна , звездите са зов,
както знаеш - звездите са много.
Довери ми се. Дар ти е всяка зора,
всеки залез е край и начало...
Усмихни се и скачай без страх във света.
Изживей го до край. Заслужаваш.

Румяна Симова

Мила Пепи, много ми допаднаха и двете стихотворения,но това на Румяна Симова буквално ме грабна, благодаря ти!!!

Кой ще ме спре да обичам

Я да видим кой ще ме спре да обичам?
Ти ли? О не, не позна.
Какво, че прекърши денят ми,
какво, че открадна съня?
Какво, че разплака света ми,
какво, че над мен заваля?
Кой ще ме спре да обичам?
Чуждата завист? Нима?
Как без вас да обичам,
нали трябва да има тъга?
Но я да видим, да видим,
кой ще ме спре?
Приятели "верни" или "добри" врагове?
Кой с думи кинжали ще може,
от мен любовта да изреже.
И какво, че душата ми мачкат с тежка ръка,
и какво, че злобеят в тъмните нощти?
Кой ще ме спре да обичам сега?
Ти ли? С тази душа,
която точно за мойта любов,
тайничко проси...

Десислава Наумова

Пепи,прекрасно е,благодаря!!!

Пак ли самичка си, майчице,
в къщи със твоята болест?
Не, не, добре съм! Повайках се,
че да те видя не мога.
Татко къде е?...Пак в лозето
скрит, над мотиката сведен...
Болка да гледа не може той,
щом няма как да я вземе.
Пратих парите по хората,
утре лети самолетът...
Ох, не плачи мамо, моля те,
че ми се къса сърцето!
Зная, съвсем си се свършила-
пролет е, все навън гледаш.
Ние не сме, мамо, щъркели!
Ние сме лятна надежда.
Как да си дойда днес, майчице?
Би било кървава грешка.
Аз тук работя, страдалчице,
ти... да умираш човешки.
Българска майка юнашка си,
свикнала зъбки да стискаш.
Чакай ме! Идва пак август и
знаеш-край теб ще сме всички!...
Внуците?...Вън са. Пораснаха
уж, а все време не стига...
Майка да имаш-прекрасно е!
Майка да си –е верига...
Затова-бършем сълзичките
с теб и заспиваме сладко!
Лека нощ, мамо! Обичам те!
Много целувки на татко!

Петя Божилова

Ели,ти си прекрасно момиче,винаги предлагаш много чувствени стихове,това стихотворение ме разчувства рано сутринта поплаках,но колко е реално всичко написано - благодаря ти мила,сърдечно ти благодаря !!

Когато нявга тръгнеш да се връщаш
по пътя - откъдето бе поел.
Когато уморен от думи пусти,
заситен - тишината предпочел.
Когато обеднял след чужди устни
без дъх си зажаднял - за грам вода.
Когато си останал сам сред чужди
и не остане обич на света.
Когато омерзен след куп любови
в душата ти огромна дупка зей,
когато задушават те окови
и слънцето за тебе спре да грей.
Когато под мечтите си удавен
животът те напуска и се смей,
когато под гърдите ти покварен
най - милият ти спомен онемей.
Когато искаш вече да се върнеш,
а камъни те спъват и крещят,
когато плачеш и не помниш кой си всъщност,
а самотата стане твоя брат...
Тогава си спомни - че имаш мене
жената - дето в обич и се кле.
Жената - дето чака само тебе
по пътя да се върнеш уморен.

Маргало

Днес се навършват 71г от смъртта на моят любим поет Никола Вапцаров!!! Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.



Пролет моя, моя бяла пролет –

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.



Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора...

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.



Пролет моя, моя бяла пролет...

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и – умра на твойте барикади!

Мила Кате,аз също четейки стихотворението плаках,но за съжаление това е тъжната действителност!Ние българските жени сме родени от българска майка юнашка и падаме ставаме,бършем сълзите,стискаме зъби и пак продължаваме напред.

Бони,Ели - Благодаря ви милички!!!