Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Днес цветята ухаят.
Днес цветята танцуват.
Днес цветята мечтаят.
Днес цветята празнуват.
Днес изпъстрена нежност
над света се разстила,
с аромат от надежда
и допир с трепет на свила.
Днес ехти над земята
този празник вълшебен,
отреден за цветята,
отреден и за тебе.
Носиш име уханно,
празник имаш и ти.
Пожелавам ти радост,
много светли мечти.
Пожелавам усмивки,
пъстроцветна съдба...
Ти бъди най-щастлива,
цял букет от цветя!

Автор: valiordanov
Източник: http://bg.netlog.com/groups/toplina/for ... geid=67399

ПРОЛЕТ

Петя Дубарова

Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.

Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.

Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?

Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече...

10.03.1979

Колко много красота има в тези стихове!!!

<a href="http://media.photobucket.com/image/black and white/12lindaterry/BLACK and WHITE-WITH COLOR/9c4e1b94.jpg?o=93" target="_blank"><img src="http://i1008.photobucket.com/albums/af2 ... 4e1b94.jpg" border="0"></a>
Жени,недейте нивга остарява!
Какво е по-добро от младостта,
тя даже грозотата украсява
с игрив вървеж,с въздушна лекота.

О,нощ,не се гордей ти със звездите!
Очи по-светли има младостта,
по-тъмни къдри,меки и завити,
чело с по-нежна лунна белота.

Земя,не се гордей със плодовете!
Познаваш ли по-сладък плод,кажи,
по-съвършен,по-свиден от детето,
което майката на свойта гръд държи?

Жени,недейте нивга остарява!
Че младостта ни дава чудна власт-
усмивката,която покорява
и възвисява в обич всяка страст,

изповедта на трепетните устни,
прегръдката на топлите ръце,
която кара в подвиг да се вдигне
надменното мъжествено сърце.

Жени,недейте нивга остарява!
Все тъй с летяща стъпка да вървим,
за да си каже: „Пролетта минава!”
усети ли ни нашият любим.

И цял живот да се бои от други,
да ни ревнува,както и преди,
макар че ние верни сме съпруги,
тревожен,всяка стъпка да следи.

Жени,недейте нивга остарява!
Да бъдем като липовия цвят-
макар,че още в юли прецъфтява,
години пази своя аромат.

Ще се простим със свойта първа свежест,
но нека ароматите да съхраним
в усмивката си,в погледа си прежен
и в някой волен жест неповторим!

И нека с тая сила на липата
любимия владеем до смъртта.
И както чувства вечно аромата
да вярва,че е вечна младостта.

Аз искам цял живот да бъда същата
и в обичта, и с мойта красота.
Като венец с ръцете да обгръщам
любимия единствен,моята мечта.

И във часа,когато се прощавам
със този,за когото аз живях,
с последни сили аз ще се изправя
да кажа гордо: "Аз не остарях!"
Жени,недейте нивга остарява!!!

Много е хубаво....! Зорница, коя е авторката?

Наистина е хубаво! Рали, Лиана Даскалова е автор.

Благодаря!

[quote="gigi.2000"]Наистина е хубаво! Рали, Лиана Даскалова е автор.[/quo
te]
<a href="http://media.photobucket.com/image/cherry blossoms/Erbz86/cherry-blossoms-flowers_thumb.jpg?o=32" target="_blank"><img src="http://i1096.photobucket.com/albums/g32 ... _thumb.jpg" border="0"></a>
Мисля, че всяка жена заслужава това стихотворение. Прекрасен ден ви желая, приятели!

МАСКИРАН СПОМЕН

Един странен спомен
изгонен, бездомен
почука на мойта врата.
Брадясал и гладен,
отритнат, забравен
помоли за хляб и вода.
Нахраних го с вяра
а жаждата стара
с дъждовна вода утолих.
Предложих му вана
застлах му дивана
и стоплих съня му със стих.
На другата сутрин
в празната кухня
ме чакаше чаша кафе;
три рози в саксия
и листче хартия
с голямo, червено сърце.
Тогава си спомних,
че този бездомник
е смисълът в моя живот.
Сълзичка се спусна
и тихо въздъхна:
"Добре, че се върна, Любов!"



Източник: http://bg.netlog.com/groups/art_cafee/b ... gid=127778

НА ДРУГИЯ КРАЙ…

Внезапна надеждица ме сполетя.

На другия край на земята е тя.

Дали е случайност? Или е късмет?

Пътува към мен със един мотопед.

Той смешно пърпори… Аз чувам от тук.

На другия край на земята… на юг…

По стръмни шосета… Край стръмни скали.

Тя идва към мене на север… Дали?

Дали в този хаос от други неща

към мен специално е тръгнала тя?

Но няма значение… Аз съм щастлив.

Усещам се още… И значи съм жив.

Това старо тяло… И старо сърце…

са мои все още… И тези ръце…

Тя няма да дойде… Прекрасно го знам.

Но има я, има я някъде там.

Къде е?.. Каква е?.. Защо?.. До кога?..

По-важно е туй, че я има сега…

Внезапна надеждица ме сполетя…

На другия край на живота е тя…

от Недялко Йорданов на 09 май 2011 г. в 19:56
http://bg.netlog.com/d_k_57/blog/blogid=128144#blog