Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Вчера Стефан Цанев имаше рожден ден и по този повод едно негово стихотворение:Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.

Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки падаме, сънувайки мрем.

Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.

Стефан Цанев

СЪДБА

Уморих се да бъда мъжко момиче!
Уморих се да бъда боец!
Уморих се да бързам, да падам, да тичам,
да създавам, да кърпя, да "редя под конец",
да съветвам, да милвам и дори да крещя.
Уморих се да бъда винаги силната!
Уморих се! Та аз съм просто жена!

Искам силно рамо да имам до себе си.
Искам някой, когато плача - до мен.
Искам с някой до захлас да се смея
и на деня с някой да кажа "Здравей!"
Какво толкова смешно ти казах?
Много наивно ли прозвуча?
Искам някой съня ми да пази.
Аз съм една уморена жена!

В нощи безсънни себе си питам:
Нежна кукла, или силна жена?
(Сякаш някой, пък дал ми е избор!)
Та това си е просто мойта съдба!
Звън!... И отново в студената стая,
тихо "Здравей!" отронвам сама.
Кафе, грим и без да мечтая,
днес пак ще бъда силна жена!

Току що научих, че прошка се дава
само когато прекрачиш гнева си.
Разбрах, че сълзите не носят забрава,
че бягаш, когато докоснеш страха си...

Току що научих, че тихата ласка
изгаря по-силно от огън разпален,
че връщаш се там, където си чакан,
че който те съди - не те заслужава...

Току що научих, че полета може
да бъде отсечен със думи-плесници,
че не омразата трябва да те тревожи,
а плахия вопъл на тъжни зеници...

Току що научих, че Рая вълшебен
би се побрал и в една малка стая
- стига да знаеш, че там си потребен,
че там си обичан - стига да знаеш...

Марияна Трандева

Мила Веси, благодаря ти!!!!

Ех, мила Пепи - СЪДБА, какво да се прави.Благодаря ти мила!!!

На дъщеря ми

Мое малко момиче,
моя малка жена,
мое диво кокиче,
победило снега...

Продължение мое,
смисъл мой и мечта...
Смях на устните твои -
полет в мойта душа...

Господ - знам - ме обича,
щом те даде на мен...
Мое диво кокиче,
мой бял утрешен ден!

Усмихвам се с очите влажни
и топло ти благодаря,
че дишайки, ме правиш важна...
Че ти си моя дъщеря !!!

Когато раздаваш любов до безкрайност
и пазиш в сърцето си чуждите тайни.

Когато подаваш ръка на приятел,
човешката нужда навреме отгатнал.
...
Когато сред хората спящи будуваш
и с думи душевните рани лекуваш.

Когато на просяка къшей подаваш
и всяка дребнавост човешка прощаваш.

Когато деня с благодарност посрещаш
и просиш от Бога за нужди човешки.

Когато очакваш с надежда в живота
и другите учиш да следват доброто.

Когато, макар и за някои черен,
останеш на своите принципи верен.

Когато посрещаш бедите достойно
и вечер си лягаш със съвест спокойна.

Когато, дори и в напреднала възраст,
не спираш да черпиш от книгите мъдрост.

Тогава живееш със светлата мисъл,
че твоят живот е изпълнен със смисъл.

автор Цветан Диковски

Може и да се повтарям с този стих, но не успях да се въздържа, страхотно е!!!


Научи се да продължаваш напред !

След всяка болка, разочарование и предателство -
научи се да продължаваш напред!
Когато те повалят, унижават и изоставят -
научи се да продължаваш напред!
Когато ти отнемат всичко, когато стъпчат радостта ти,
когато захвърлят доверието ти -
научи се да продължаваш напред!
Когато очите се пълнят със сълзи,
а дъжда вали навътре в сърцето..
Когато рухват мечти -
научи се да продължаваш напред!
Научи се да виждаш през бурята
и помни, че си ТУК и СЕГА ..
Вчера няма да се върне,
но ДНЕС все още има какво да направиш..
Научи се да продължаваш напред -
заради всяко сърце, което тупти и те чака,
заради всички очи, които се радват на усмивката ти,
заради ръцете, които пазят топлината на приятелството ти..
Светкавици винаги ще има, непредвидени удари също..
Но ти помни любовта, а не болката..
Помоли се...
И се научи да продължаваш напред!

Миглена Цакова!

Понякога навярно съм ти в повече
и от излишъците ми ти става тежко.
Къде да побереш такава обич?
Мечти, копнежи, истини и грешки?
Къде да сложиш всичките ми настроения,
разпръснатите мисли, ветровете ми,
дъждът ми, предизвикващ наводнение
във най-пустинните райони на сърцето ти.
Къде да сложиш тишината на сълзите ми?
И недоверието ми, приличащо на писък?
Не знам...Но намери им място. Задължително.
Защото щом си тръгна, ще ти липсват...
caribiana


УЧА СЕ...
Уча се да спа по пет часа поне,
че по два-три само си почивах.
Уча се да пия бавно и с мезе,
че на екс си болките изпивах.

Уча се да взимам вече топлина!
Само давах без да се замисля!
Уча се да чувствам с моята душа,
че от разум вече май ми писна.

Уча се да виждам всяка светлина,
в кътчетата тъмни на сърцата.
Уча се да мога просто да греша,
че безгрешна рита ме съдбата.

Уча се! Урока честичко горчи!
Но пък ме заставя да науча,
че човешките ми - земни мои дни,
са това което ще сe случа!
АНТОАНЕТА АЛЕКСАНДРОВА