Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Честит рожден ден на поета Мишо Белчев!

МИХАИЛ БЕЛЧЕВ

МОЯ ЛЮБОВ

Заради очите ти си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
да заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.


С теб до днес преживях
и вина, и дни на радост,
но чак сега казвам аз:

Заради ръцете ти си струва
да прегърна огън и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.

С теб до днес надживях
и вина, и съдба,
но чак сега казвам аз:

Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструваш,
че не грешиш, моя любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.

Не заспивай, когато умират звезди.
Не заспивай, света е за двама
Уморен той безсънно за теб ще следи.
Даже мен, даже мен да ме няма.
Не сънувай прегръдките нежни на друг.
Не сънувай, света е за двама.
Ще те сгрее морето на топлия юг.
Даже мен, даже мен да ме няма.
Даже мен да ме няма на белия свят
Потърси любовта ми в стръкче
пролетен цвят, потърси ме, потърси ме.
Не посрещай зората без обич за мен.
Не посрещай, светът е за двама.
Пак ще грее в очите ти приказен ден.
Даже мен, даже мен да ме няма.
Не обиквай ти друг, усетила зов.
Не обичай, светът е за двама.
Ще те грее моята нежна любов.
Даже мен, даже мен да ме няма.
/текст Димитър Точев/

Щастлива жена
Калинка Милева

Аз съм една обикновена жена.
Имам си всичко!
Имам си къща. И стара кола.
Имам си мъж. И големи деца.
Имам си работа. И получавам заплата.
Много е ниска. И все не ми стига.
Честичко плача. Без да съм лигла.
Имам си радости. И безброй тревоги.
Много направих. И още мога!
Имам си внуче. Живея си кротко.
Не ми е скучно. Обожавам котки.
Малко съм луда. Но всички така са.
Почти съм здрава. И доста се трудя.
Много прощавам. Малко забравям.
Не искам да губя. Но ми се случва.
Самочувствие имам. Комплекси също.
Понякога лъжа. Но ми се връща.
Не съм красива. Но се харесвам.
Много съм щедра. Предавам се лесно.
Усмихвам се ведро. Малко съм грешна.
Обичам силно. Не мога да мразя.
Имам си минало. С прекрасни спомени!
Свято ги пазя. Без да ги гоня.
Аз съм една обикновена жена.
Всичко си имам. Чувствам се жива.
И съм щастлива!

Ели, двете стихотворения са текстове към популярни песни - прекрасни са! Веси - Щастлива жена ми допадна много - благодаря ви милички !!!

Мира Дойчинова - irini

Не, няма да ти спазвам правилата.
Кога да мразя, колко да обичам?
Кои са врагове, кои приятели?
Кои да са зачеркнати с различие?
Кога светът да бъде много сложен.
Кога да нямам даже хляб на масата.
Кога да ме боли до невъзможност.
Кога да отрека и чудесата.
И колко от мечтите са приемливи.
А другите? В отдел за рециклиране.
Родили сме се от едно безвремие,
което тук му казваме умиране...
Но ето, че съм жива и те дишам,
Живот, и всеки дъх ми е обичане.
Не ми поставяй граници излишни.
Човек е синоним на безграничност.
И знаеш ли, че шепотът в душата ми
все още не е трайно заглушен.
Не, няма да ти спазвам правилата.
Не са били написани от мен.

Здравей мамо
Днес денят е прекрасен,
океанът е кротък - неземно зелен,
планините край него, обрасли във храсти
и цветя. Топъл пролетен ден.
Аз съм седнала леко облечена само
на верандата с каничка черно кафе
и ти пиша. Как искам да пипна лицето ти, мамо...
И как искам да вярвам, че ти си добре...
Няма изгледи сякаш да дойда по Коледа.
Не плачи, знаеш - не всичко зависи от мен.
Ще работя тогава. Плащат ми двойно.
Прозаично, нали? Прозаично. Съвсем.
Може би ще се видим след другото лято
Може би... Може би... Дявол знай!
Не тъгувай. Обичам те. Все си в главата ми...
Стискам зъби и вярвам в щастливия край.
Това за мене. Кажи, как я карате вие?
Вече чух, че цените са скочили пак
до върха на църковната камбанария...
Сляп е Господ, потънал е в черния мрак...
А народа търпи, търпи като куче.
И се свива в колибка, и кокал гризе.
Или, както и аз, се възползва от случая
и изчезва нанякъде. За да бъде добре.
Но да бъдеш добре не е толкова лесно.
Не е лесно да бъдеш щастлив.
Чужди хора, език... Да ти кажа ли честно?
Тук дори и .. дори и света ми е крив.
Красотата на чуждия пясъчен бряг
не ме радва. Не ме вдъхновява.
Аз копнея да стъпя на родния праг,
да си вляза у нас, моя майчице бяла...
Не плачи. Аз не плача. Аз само сънувам.
Всяка нощ аз се връщам насън у дома.
През деня аз работя и съществувам,
а живея щастлива край теб през нощта.
Мила мамо, пиши ми! Завършвам, защото
заваля. Просто пролетен ден!
Има капчици дъжд по писмото...
Приеми сто целувки от мен!"

Тайнство е когато
вечер те измислям
как трептиш в съня ми
още ненаписан.
Чудо е когато
утрото ни среща
и блестят в очите
сто карата нежност.
Празник е когато
в теб се разпознавам
без да имам нужда
да те притежавам.
Обич е когато
дълго се оглеждам
в твоята усмивка,
после с теб изчезвам,
някъде където
времето го няма,
а нощта припява:
Двама , двама , двама...

Innocence

Пепи, благодаря !!!

Безгрешни хора няма на земята...
има само мислещи така...
Такива с доброта в душата,
живеещи по странни правила.

Аз грешна съм, и нищо не променя
да искам прошка с наведена глава.
Не мога грешките си да отменям
или да се осъждам за това ...

Аз грешна съм към себе си отдавна
живях за другите по всички правила
със добрина ,разбиране...но главно-
забравях ,че ме има на света.

Аз грешна съм ,в сърцето си затворих
любов и нежност,планове ,мечти.
Дълбоко скрих ги,за да ги отворя,
когато ... другото се нареди.

Аз грешна съм и пред любими хора
за бързането ,нервността дори...
Все времето не стигаше ,умората,
задачи много имах ,трудни дни.

Аз грешна съм ,че не намерих време
за себе си и своя свят стаен...
не спрях за миг ,от всичко да си взема
и да го пазя за ... очакван ден.

Безгрешни хора няма ,за да съдят
нас грешните ,открили в бързината-
назад да тръгнем ,пак така ще бъде,
така сме се родили на Земята .

STELA

Мила Пепи,това стихотворение,много силно ме докосна,прекрасно е!Благодаря ти !!!