Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Веси, успешно пътуване и постигане на това, което си намислила

И ... не забравяй, че ние сме на една клавиатура разстояние

Бони,Кате,Ели


Неизменни са звездите,
хилядолетия в това небе,
но винаги с любовна мъка
една към друга гледат те.

Мълвят слова... Какъв език!
Тъй пищен, тъй прекрасен...
И няма филолог, комуто
речта небесна да е ясна....

Аз, обаче, я изучих...
Ще помни моето сърце,
че граматика му беше
най-свидното за мен лице.

Мила Веси,лек път,безпроблемно пътуване и не ни забравяй миличка,ще чакам още интересни неща от теб и стойностна поезия!Всичко добро!!!

Обичай този който те обича!
Обичай този който ти шепти!
Който търси те, по тебе тича!
Знай,че те обича! Обичай го и ти!

Обичай този който те обсипва,
с много обич. Който те цени...
Който със сърцето си те вика...
Знай,че те обича! Обичай го и ти!

Обичай този който с теб ридае!
Обичай този който ти крещи,
че би стигнал с тебе там, до края
Знай,че те обича! Обичай го и ти!

Обичай този който заслужава!
Който е готов да ти прости!
Който любовта ти не предава..
Знай,че те обича! Обичай го и ти!

Обичай този който без да мисли,
сърцето свое ще ти подари...
И който е готов за теб на всичко!
Знай,че те обича! Обичай го и ти!

Добромир Радев

ЕЛИ,БОНИ,ВЕСИ,много вънуващи стихове!
ВЕСИ,ЛЕК ПЪТ!МНОГО КЪСМЕТ И УСПЕХ!

Незнам автора на това стихотворение,но много ми хареса! Ей тук, отвътре ме боли…
Да беше рана, щях да я превържа.
Да беше камък, нямаше да ми тежи
а то от удари във гръб да се задъхаш…

Да беше огън да се угаси,
да беше дъжд – да превали набързо.
А то порои от лъжи,
грамади наглост и народ разкъсан.

Два народа в бащина земя,
но разделените са винаги безсилни.
Родината е винаги една,
граничната бразда е избор.

Ей тук, отвътре ще ме изгори
тази мисъл, че ни разделиха -
свои срещу свои…И не се усещаш ти,
че стреляйки във мен -
убиваш всички…

Ели, прекрасно е,благодаря ти мила!!

С ръка ще махна. Ще изпратя лятото,
отправено към спомена на времето.
Признавам си, че ще ми липсва вятъра
и топлите лъчи на слънчогледите...
И шарените сенки на тополите,
в които си отглеждахме мечтите...
Дъждът, за който толкова се молих,
а после ме отнесе без да пита...
Щурците ще ми липсват. Като песен,
която е заспала недопята.
С ръка ще махна. Ще посрещна есен.
А лятото ще тръгне в необята...
Но някак светлосиният му смях,
разля се като звън по мойте устни.
И слънчев лъч в сърцето си прибрах.
Инат ли съм?. Отказвам да го пусна...
Родена съм с дъха на топлината,
и лято ще съм точно до забрава.
Посрещам есента. Но във душата ми
едно щурче се сгуши. И остава.

irini

Бъди дълбока река,която не се размътва от камъче малко.
Бъди като канара,издържай на бурите на живота славно.
Бъди като теменужка скрита нейде в гората,
на която хората без да я виждат,усещат аромата.
Бъди като слънцето,разнасяй навред светлина.
Дай на всеки в нужда,от свойта топлина.

Беззвучност

А ти мълчиш...На мен ми става тъжно.
Небето се разпуква над света.
Аз се затварям в някаква окръжност
от спомени и тишина.
Аз се заключвам с десет катинара
зад десет омагьосани врати.
Не искам с никого да разговарям.
Нали със тебе си мълчим...
Навярно ме забравяш неусетно.
Навярно никак, никак не боля.
А ти болиш във мене. Многоцветно.
Със всички цветове на любовта.
Или пък просто...просто нямаш време.
/Детинската наивност ме подвежда...
И все те чакам. Даже уморени,
мечтите във сърцето си подреждам./от нета