Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Животът скрит е в дребните неща

Животът скрит е в дребните неща,
в жест най-обикновен, ала човешки.
В любима песен, слушана в нощта
с човек, умеещ да прощава грешки.
В усмивката на влюбени очи,
която търсиш твоя ден да сгрее.
В забравата на смелите мечти,
когато правиш опит за летене.
В стремежа да запазиш своя дух
...свободен в несвободното ни време.
Да не виниш за всичко някой друг,
да не превръщаш обичта във бреме.
Във ручеите топли на кръвта,
в сълзите, непринудено родени.
Най-истински са дребните неща
и те остават спомени след време.

Moника Dимитровa
http://bg.netlog.com/MISTIK_Kler/blog/b ... 28195#blog

Старата къща

Селската уличка, старата къща
в синка варосана, с дървен чардак!
Толкоз години не съм се завръщал
тук, сред покоя на син полумрак.

Плочите покривни в мъх наобрасли
тегнат над прашния, стар гредоред.
Долу кошарата, празните ясли
сякаш напомнят предишния ред:

Сутрин как птиците будят покоя,
звънкат косачи край слога тревист,
песни жътварски политнали в зноя
стигат орлите в небесната вис.

Вечер в усое как слънцето слиза,
лъхва прохлада над морния ден;
къра навлича си тъмната риза,
свиркат щурците приспивен рефрен.

Как се завръщат от паша звънците,
крачи след стадото момък с кривак.
Бях ли там, бяха ли дните с игрите
в старата къща със дървен чардак?

Как се вършее на кръглото гумно,
снопи как ронят узрелия клас?
Пълно по жътва и толкова шумно
някога беше на двора у нас!

Някога беше... Но днес не така е.
Кой да насели покоя с живот? -
Старата къща мълчи и нехае,
селската уличка - в тръни и глог.

автор:Иван Христов

И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее :
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.

Евтим Евтимов

Любов е ...

Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш:
на гладния - надежда,
на сития - копнеж,
на силния - неволя,
на слабия - кураж ,
на веселия - милост,
на тъжния - мираж,
на скромния - посока,
на алчния - сърце,
на имащия - радост,
на можещия - цел,
на гордия - утеха,
на плахия - мечта,
на властника - боязън,
на роба - доброта…
ЛЮБОВ е да раздаваш душата си без жал
и мигом да забравяш кому, какво си дал.

Надежда Захариева

Бони, много красиви стихове! Чудесни!!!

Росата…

Росата в равнината е изгряла
По капките и сребърни вървя,
а утре сам ще бъда капка бяла
под тая необятна синева.

Пчелите ще ме търсят по цветята,
щурците – в кладенчета от лъчи,
земята – в облаците и тревата.
А аз ще бъда в твоите очи.

Евтим Евтимов

ПЕСНИЧКА ЗА НАДЕЖДАТА

Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече -
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи: Не ми пука
от таз` несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта - не края.

От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая -
недей се спотайва,
недей се отчайва,
кажи си: Това не е края!
Кажи: Не ми пука
от таз` несполука -
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта -
НЕ КРАЯ!

Недялко Йорданов

Този изгрев безкраен

Разгадавам обратната диря
и разбирам сега удивен -
моят вчерашен ден
се намира
на светлинни години от мен.

Ще разнася той хладния космос
от сърцето ми топъл сигнал...
Или казано ясно и просто -
с още ден
съм сега обеднял.

Но светът продължава и днеска .
Зад стъклата
друг вятър бучи,
иде облак със нова прическа,
светлината е с млади очи.

Този изгрев безкраен - животът -
преминава
и пак е пред мен !...
И за спомени няма охота.
И живея във днешния ден.

Георги Константинов

Ти си тук..Искам те

Галиш ме и ме усмихваш,

разплакваш ме,и ме обичаш.

Какво си ти..Огън или Стихия,

или просто моя нежна орисия.

Погледа ти ме хипнотизира,

сърцето ми тупти и примира

кръвта бушува във вените ми

слънчев лъч огрява косите ми..

Ела при мен, докосни ме

искри да запалят и душата ми

пълзи с език по тялото ми

I LOVE YOU кажи ми..

Звездите ще се усмихнат,

цветята ще затанцуват,

Огънят в очите ще запламти

устата ще шепти

I LOVE YOU MY BABY

Oбичам те любов,

Обичам те живот

Обичам те миг неповторим.

I LOVE TO LOVE YOU MY LOVE

Автор-nailyan..naidobriq


http://www.youtube.com/watch?v=tCIbNvCH ... r_embedded