Страница 71 от 118

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: ср сеп 18, 2013 5:20 pm
от mami48
:winkiss: :giflo1: :heart: :giflo1: :winkiss: Мила Ели,както винаги - много силни стихове,а това \ Мъжко писмо \ ме трогна много!!! Благодаря ти сърдечно,мило момиче!!! :hug: :hug: :hug: :hug: :hug:

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: ср сеп 18, 2013 6:24 pm
от BRIDA
Здравейте веселушки :love: :love: :love: :love: :love: :love: :love: :love: привет от мен!!!!

Точни координати

Много е лесно да ме откриеш.
Няма как да пропуснеш щастие.
Аз съм като тайна магия,
оставена на видно място.
Имам конкретни характеристики
и най-ясните параметри:
Живея като измислица,
и го раздавам пет за четири.
Сутрин си налягам парцалите,
а вечер си гледам в паничката.
Подозрителна съм към идеалните.
Обичам всички.
А пък тебе – най-много.
Имам склонност към стръмното.
Откривам се лесно. Като огъня.
Много е просто. Светя в тъмното.

Мира Дойчинова - irini
п.с много ми липсвахте...но вече имам и интернет и ще ви ,,виждам,,често!!!! :love: :love: :love: :love:

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: ср сеп 18, 2013 8:44 pm
от mami48
:winkiss: :giflo1: :giflo2: :heart: :giflo2: :giflo1: :winkiss: Веси, добре дошла миличка, пристигаш с прекрасно стихотворение,благодаря ти,чакам много,много от теб! :thumbsup: :love: :love: :love: :thumbsup: :hug: :hug: :hug: :hug: :hug: :hug: :hug:

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: чет сеп 19, 2013 12:08 am
от elena13677
Сърцето ми, е малко магазинче и всичко можеш да намериш там! Събрани има много вехторийки, но има там и ценностни неща! Вратите му… отворени широко, работи неуморно, нощ и ден! Който има нужда там да влезе, ще бъде най-богато награден! Там влизаха, излизаха редовно, дори не броех…много бяха те! Грабеха в количество огромно и тръгваха с превити гърбове! Не се свидях и светеха стъклата, на мойто магазинче от раскош! Тук всеки влязъл плащаше цената, но тръгваше от мене с пълен кош! Веднъж… премина странник чуден, на прага спря с разплакани очи, той искаше на мене да предложи, свойта душа за мъничко пари… Не просеше, а искаше замяна, той друго нямаше… една душа! Досетих се, че любовта голяма, виновна бе, към някоя жена! Поканих го да влезе, да ми каже, попитах го защо са тез сълзи? Какво способно е човекът да премаже, за да предлага си душата за пари? Разказа ми… разтърси ме до дъно! Стъклата блескави покриха се с мъгла! Една жена… обичал толкоз лудо, че искал да и подари света… Да го положи ниско, във краката, на своята избранница мечтал! Да промени нещастникът съдбата, дори ако е нужно би умрял… Нещастник бил, защото той не знаел, една жена… не иска чудеса… Какво да прави с свят в нозе поставен? Защо и е… когато е сама? Прегърнах го, избърсах му сълзите и казах му “Аз също съм жена, сърцето магазинче си наричам и в него има хиляди неща”. Ще изберем най-цветното за нея… Най-прелестният дар ще отнесеш! Когато види как душата пее… най-скъпият подарък ще дадеш. Върви си страннико и подари душата, без нея… не и трябват светове… Когато истински обича те жената и без пари за тебе ще умре.

Таня Илиева

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: чет сеп 19, 2013 6:32 am
от janova
Веси,добре дошла и от мен :giflo1: !
Ели,букетче и за теб :giflo1: !
Момичета,прекрасни сте :clap: !

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: чет сеп 19, 2013 6:58 am
от Makaweli
Веси, добре дошла миличка - дано всичко е ОК там където си :hug: :hug: :hug:

Липсваше ми и все се оглеждам да се обадиш от някъде :love:

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: чет сеп 19, 2013 6:42 pm
от perunika
Животът ме научи да греша,
защото всяка грешка е от Бога.
Ако децата имаха крила,
те щяха ли след време да проходят.
Те щяха ли да знаят, че в света
освен, че грее слънце – идва есен,
и че дълбоко – вътре сред пръстта,
се ражда житото – след морна песен.
Живея и се уча да греша,
и всяка грешка ми е много – много свидна,
когато падна – ставам след това
разбрала, че съм всъщност адски силна.
Разбрала, че когато преболи
изгрява ден – и той е още по – прекрасен,
след болката – започва да ръми
и погледът избистря се по – ясен.
Животът ме научи да греша,
калих сърцето си – започнах да прощавам,
и грешка подир грешка осъзнах:
обичам да греша, за да създавам!

Маргало

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: пет сеп 20, 2013 8:57 pm
от perunika
И след сто години пак ще те ОБИЧАМ

Ако някога почустваш мъничко тъга
и стори ти се, че светът е тъй студен —
в мислите си ти хвани ме за ръка,
прегърни ме нежно с дъх стаен…
Мъничко самотна ако се почустваш ти,
ако нещо кара в теб да заболи —
потърси ме в спомените стари сладки,
потърси ме във душевните тетрадки…
Ако нещо във живота някога те нарани
просто тихо, мълчаливо мене си спомни,
и във този миг твоето сърце ще озари
моята милувка за да избърше твойте сълзи…
Ще почустваш любовта ми неостаряваща
и страстта неспирно изпепеляваща.
Колко силно те обичам ще си спомниш —
и след сто години пак ще си припомниш…
Знаеш как сърцето ми за теб гори,
как даряваш с въздух мойте гърди —
ОБИЧАМ ТЕ ти казвам в настоящите си дни
и след сто години пак ще те обичам ти помни…
Няма никога да стихне моята любов,
независимо дали живота ми ще е суров —
Нищичко в света неще пречупи
туй що със нищичко не може да се купи…
Времето и днес и утре пак ще е безсилно
към туй което ти в душата ми роди,
за пространството дори ще бъде непосилно
моята любов към теб да изпепели…
Ако някога в душата си почустваш самота
и чрез спомена за мен запалиш ти искра —
Аз ще чуя в мене твоята молба
и при теб ще дойда бързо дори от края на света.
И пак ще те целувам — тихо, нежно,
и ще те обгръщам с искрената си любов,
и леко — бавничко, дори небрежно
ще забравиш, че света понякога е тъй суров…

Тодор Костадинов

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: пон сеп 23, 2013 6:30 pm
от perunika
Моята есен

Моята есен нежна и истинска.
Моята есен безкрайно красива.
Вътре в мен с обич закичва
сто слънца, (за през зимата).
Говори ми тихо!
Само с листа!
Няма мисъл за минало или обида,
душата ми чиста е.
(Малка сълза!)
А аз съм щастлива!
През времето крачейки гола и ничия.
Като лист,
капнал от плачещи клони.
Разтреперил съня на бездомника.
Моята есен,
с оголени клони,
топли повече от хиляди обещания ...

Десислава Наумова

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: пон сеп 23, 2013 10:40 pm
от mami48
:winkiss: :giflo1: :heart: :giflo1: :winkiss: Мила Пепи,благодаря ти за прекрасната поезия - много силни стихове,много докосващи,благодаря!!! :hug: :hug: :hug: :hug: :hug: