Безглаголно Стихотворение
Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.
Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.
Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.
Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.
Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.
Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.
Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.
Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.
Радой Ралин
Ясен Ведрин
Бел. ред. - Следващото стихотворение е безглаголно, прилича на едно прочуто безглаголно стихотворение от 70-те години на поета Ламар. Автор на сегашното злободневно стихотворение е Ясен Ведрин - псевдоним на Стефан Главчев, поет, който живее в Добрич (виж повече от автора на сайта му - vedrin-poetry.org).
Вожд. Харизма. Път. Прогрес.
Банско. Писти. Интерес.
Дюни. Бонуси. Кумец.
Референдум. Ток. АЕЦ.
Колорадо. Аспен. Гаф.
Изявление. Масраф.
Ролекс. Линкълн. Кръст. Синод.
Литургия. Храм. Възход.
Дянков. Доходи. Числа.
Приходи. Бюджет. Тесла.
Босфор. TB. Листопад.
Рейтинг. Медии. Диктат.
Мечки. Рожен. Стадион.
Мач. Победа. Шампион.
Тигри. Футбол. Еърбъс.
Перник. Мъка. Земетръс.
Криза. Майчински. Позор.
Цаца. Избор. Прокурор.
Гаф. Принуда. Прецедент.
Клетва. Хумор. Президент.
Инфраструктура. Тръба.
Газ. Печалба. Веселба.
Път. Обама. Интервю.
Слава. Блясък. Дежа вю.
Урни. Битка. Мат’риал.
Яне. Марешки. Парцал.
Лято. Избори. Сефте.
Бюлетина. Ром. Кюфте.
http://e-vestnik.bg/16575
Когато си помисля, че и ти...
Когато си помисля, че и ти
ще си отидеш някой ден от мене
и подир тебе пътните врати
ще се полюшват празни и студени,
и небесата ще се вкаменят,
и птиците от скръб ще остареят,
а аз ще стана празен кръстопът,
по който само ветрове ще веят,
едно небе ще смазва моя гръб,
в гърдите си ще нося тежък камък
и хорските усмивки ще са скръб -
когато си помисля, че те няма.
Когато си помисля...Не, не, не!
Но ти си тук - усещам те във здрача.
Заспивайки на твойте колене
ще се насмея и ще се наплача...
Сърцето ми събрано на юмрук
полека се отпуска в твойте пръсти.
Да, ти си тук! Усещам, че си тук
по утрото, което пак възкръсва.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.
Христо Фотев