Страница 74 от 118

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: съб окт 12, 2013 12:10 am
от mami48
Пепи,много силно стихотворение,благодаря ти мила!!! :hug: :hug: :hug: :hug: :hug:

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: пон окт 14, 2013 10:03 pm
от Makaweli
ВИК - Блага Димитрова

Кога ще дойдеш ти?
Когато си отида
и сетните ми стъпки
отехтят далече?
Кога ще си със мен?
Когато те зазида
сред четири стени
самотната ти вечер?
Кога ще ме съзреш?
Когато в друго рамо
притисната отмина
с поглед във земята?
Кога ще ме зовеш?
Когато видиш само,
че губиш ме - далечна,
чужда, непозната?

Обичай ме сега,
когато те обичам!
Когато твоя съм,
жадувай ме, зови ме!
Сега простри ръце,
когато ще дотичам!
Че утре ще е късно
и непоправимо.

1959

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: пон окт 14, 2013 11:42 pm
от elena13677
Заета мама

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.
Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".
Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.
Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.
Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"

Автор неизвестен

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: вт окт 15, 2013 1:03 pm
от mami48
:winkiss: :giflo1: :heart: :giflo1: :winkiss: Мила Ели :heart: :hug: :hug: :hug: :hug: :hug: :heart:

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: нед окт 20, 2013 9:50 pm
от Makaweli
Не ме намираш…Може би защото,
живея някъде ужасно надалеч.
От другата страна на този облак,
заседнал тъжно в твоето небе.
Градчето ми е много, много малко.
Три къщи само и безброй луни.
Живея с еднорог и две русалки,
и няколко отколешни мечти.
Тук всичко ти изглежда нереално-
една бродерия със нишки от слънца
по тънкото платно на онзи залез,
след който не започва вечерта.
И нямам нищо … само бели листи,
върху които ти рисувам слънчоглед.
Не ме намираш…А пък аз съм близко-
на педя обич само съм от теб.


caribiana

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: вт окт 22, 2013 11:37 pm
от elena13677
Танго със спомена
Дамян Дамянов

Танцува вятърът със куп листа.
Танцува залезът със есента.
Танцува изгревът с една земя.
Танцувам аз със тях, ала сама…

Сама със спомена, който си ти.
Сама със мъката – твоите черти.
Сама със залеза – твое лице.
Сама със вятъра – твои ръце.

Всеки спомен е едно танцуване
с отминалото щастие.
Всеки спомен е едно пътуване
подир звезда угаснала.

Танцувай ветре с мен и вий листа!
Танцувай есен с мен и ти мечта!
Води ме в своя танц и ти земя!
Танцувам ли със вас – не съм сама!

Съдба

Публикувано: ср окт 23, 2013 6:43 am
от Makaweli
Изображение

Понякога се случва и така,
събират се души` и се разделят,
несбъднали заветната мечта,
една за друга вечно те копнеят.

Животът преминава, като влак
забързан към последващата гара.
Поспира уморен, но тръгва пак,
да стигне неизбежно до финала.
С вагоните, препълнени с мечти,
препуска смело към целта отправен.
Потраква с колелата в такт, реди
годините със смисъл неподправен.
Дали ще срещне сродната душа,
или ще я подмине с бърза тяга?
Не знае влакът, но една мечта
семафорно лъчите си протяга.

Понякога се случва и така...
душите разделени пак се срещат.
Събира ги... избраната съдба
и в обща карма дните се подреждат.

Таня Мезева

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: ср окт 23, 2013 11:22 pm
от akva7
Благодаря ви момичета за духовната храна :thumbsup:

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: пет окт 25, 2013 6:15 pm
от perunika
Ще се усмихна и ще си простя за птиците,
които не посмях да пратя с вятъра.
За грешките ще си простя - стотиците,
за времето, в което нещо чаках.
Ще се усмихна - пак ще тръгна по пътеката -
онази, която от моите стъпки се прави.
Ще се усмихна, няма със везни да тегля,
колко са взели от мен и колко са дали.
Ще се усмихна - връщайки се към мечтите
и ще си спомня, че звезди танцуват боси,
ще махна кърпата забулила очите,
ще имам отговори на най-трудните въпроси.
Ще се усмихна, пак с душата ще запея,
ще осъзная, че светът не диша в сиво.
Умирам само, ако на парчета ме пилеят,
ала усмихвам ли се - зная, че съм жива.

Марияна Трандева

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: пет окт 25, 2013 6:16 pm
от perunika
Такава съм неукротима,
не спазвам правила,
отъпкани пътеки не обичам,
стремя се аз да ги творя,
не вярвам на доказаните истини,
а търся своя истина, лъжа,
живота си не слагам в шаблони,
и не признавам рамки в любовта.
Такава съм болезнено открита,
към хората подхождам с доброта ,
не търся собствена изгода,
но, лоша ставам към врага,
не слагам маски лицемерни,
не нося грим от суета,
и не признавам,
благородната лъжа...
Такава съм непостоянна,
не слагам котва в любовта,
към вещите не се привързвам,
а търся истински неща,
не съм зависима от времето,
живея тука и сега,
такава съм променлива,
такава, ала до кога?

Петя А.Статева