Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Болка

Понякога съм много, много тъжна,
събрана във отронена сълза.
Онази нощ вратата се затръшна,
превърна в пепел бялата душа.

Обърната навътре в дълбината,
с въпрос, наказана ли съм сега?
Или пък тест поднесе ми съдбата,
злината в този свят да различа?

Ще мога ли през него да премина,
достойна, с гордо вдигната глава?
Или смирено - жална ще приема,
мисълта... "виновна без вина"?

Боли! Изгарят болките жестоки.
Крещи сърцето ми във самота.
Но знам, избрала летвите високи,
уроци учи моята душа... сама!

Таня Мезева

Пепи,много хубаво и стойностно стихотворение,допадна ми,благодаря ти мила!!!

ПЕТЯ ДУБАРОВА
25.04.1962 - 04.12.1979

МОМЧЕТА

Внезапно разклонили мъжки вени
и вдигнали широки рамене,
красиви и все още несмутени
от тихо женско "да" и тежко "не",

превръщате с ръцете си изкусни
един велосипед във две крила.
Неволно ли докоснете ни с устни,
изчезвате. Не чакате "ела",

отново ваши стъпки се преплитат
със нежните ни стъпки по брега.
Пред нас животът, сочен като пита,
дъхти на мед, непипван досега.

А някъде и мене ме сънува,
жадува ме, прозрачна като мед,
във стихове ме търси и рисува
един усмихнат, влюбен в мен поет.

И счупя ли със свойта обич бяла
на детството си приказния храм,
аз своя път със неговия сляла,
най-светлата си песен ще създам!

Мечтите се сбъдват, когато ги чакаш!
Мечтите се сбъдва, когато летиш!
Когато със трепет отвориш вратата,
когато обичаш,когато простиш!
Мечтите се сбъдват, когато усетиш
как някой усмихваш и правиш щастлив,
когато запееш, когато засветиш,
когато душата си в стих потопиш!
Мечтите се сбъдват, когато успееш
сълзи да прогониш от тъжни очи,
когато чрез теб някой друг заживее
и теб засънува , когато заспи!

Марияна Трандевa

КОЛЕДНО УХАНИЕ

На Коледа започна да ухае,
на топло мляко с мед. На чудеса!
И празнично е. Пак ще ме омае
Добрия старец с нещо през нощта.
Оставих курабийка с чаша мляко,
чорапче и писмо от все сърце.
Камината ме стопля като в лято.
Напомня ми на мамино селце...
На тиква печена - да е с канела!
На ябълките с карамел и сок.
На бабината плетена дантела...
На сбъднатост напомня. И на Бог.
Обичам го Декември. Да го има!
На празничност напомня, на уют.
Такъв да бъде в тази нова зима.
В душите мир да е! Навън пък-студ.

Десислава Церовска
/Звезда Христова/

Мамо,
не остарявай, моля те - и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато.
Съпротивявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защитавай, моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета - понякога
си освежавай със червило устните...
И не умирай - заповядвам ти - до края.
До края съществувай във живота ми.
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля - съзерцавай ме
от погледите на жените - тихите...
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда -
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо.
Не ме изоставяй,
мамо.

Христо Фотев

Момичета мили - Ели,Йоанка,Пепи,Бони,сърдечно ви благодаря за стойностните стихове!!!

Веселее студът.
Едри преспи блещукат.
Няма брод, няма път.
Аз съм първата тука.

Кадифе и брокат,
ей така по земята.
Някой много богат
е пилял, без да смята,

скреж от чисто сребро,
и с разкошни завивки
като в меко гнездо
всички нежни извивки

на града е завил.
Освежил е небето.
И света подредил,
и му казал да свети.

Сън безукорно тих,
утро кротко смълчано.
Този път не сгреших,
че съм станала рано."

Мария Донева

Ех,че е хубаво Бони,благодаря ти мила!