Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Почистих душата си, изхвърлих всичко ненужно...
Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.
Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.
Изхвърлих всички нечестни приятелства,
стари обиди, ограбващи ме познанства.
Изведнъж се получи доста пространство.

Изметох и амбиции разни.
И рафтовете останаха празни.
Тогава започнах да подреждам:
Най-отгоре, като крехък и фин порцелан,
подредих всички мои надежди.
До тях - някой и друг бъдещ план.

После, на по-долния ред, като луксозен пакет,
сложих най-скъпите спомени.
В килера оставих, безспорно, най-важното само:
за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.
Последно - проветрих и стана прекрасно!
А беше толкова задушно и тясно...

Сякаш пролет белоцветна
е дошла отгоре —
бяла, с цвят покрита, светна
сливата на двора.

И валят, валят снежинки
цели дни, недели —
падат, сякаш перушинки,
мекички и бели.

Падат и полека лягат
долу на земята,
топличка завивка слагат
върху семената.

Елисавета Багряна

Дали боли от Любовта О не, не ни боли от Любовта! В сърцата ни не Тя дълбае рани. Боли звукът от хлопната врата, затръшнала протегнатите длани. Боли ни, до премръзване, когато, през тази... тази същата врата промъкне се неканено жената със лепкавото име Самота... Боли ни от отхвърлените чувства, боли, щом скъп човек ни предаде, прониже ни с две думи и допусне доверието ни в него да умре... Боли ни щом усетим, че загубваме пътеката до светлото ни утро. Боли, когато няма кой да върне надеждата, стопила се по пътя... ...И тук не е виновна Любовта и упреците не Тя заслужава! Нека да носи отговорността онзи, когото нас ни наранява! А може би дори самите ние, които позволяваме това? Защо усмивката ни да убие някой... незаслужаващ и сълза?! А Любовта... нека да съществува! Че само тя във дните ни най-сиви умее всички рани да лекува, и да ни прави истински щастливи! Павлина Соколова

Тази година свърших много неща.
Време е да измия ръцете си прашни.
Бях невъзможна. И много добра.
Бях и смела – почти до безстрашие.
Даже на много неща заприличах,
докато към себе си се завръщах.
Обичана бях до безкрай. И обичах.
Много приятели напрегръщах.
Толкова пъти задържах дъха си –
ей така, за да хвана мига.
Всички щастливи спомени скътах –
за да ги имам във вечността…
Колко ли думи раздадох без страх –
а къде ще отидат – не зная.
Пътища дълги с любов извървях,
просто така - да мечтая…
През тази година всякаква бях.
Време е да прегърна душата си.
Доволна съм много.Обичах. Летях.
И оттук продължавам нататък...
А Новата година - тя да му мисли.
Още толкова много неща ще направи.
За нея тепърва от утре ще пиша.
Както се казва – живот и здраве…

Мира Дойчинова

Ще се окажа един ден без нищо на пътя.
Ще осъзная, че само със себе си разполагам,
че нямам да вземам, а имам да връщам,
че всичко безценно съм вече раздала.

Ще чакам тогава да дойдат от ъгъла
онези, които винаги са били до мене,
които не съм предавала и не съм лъгала,
с които все в една посока сме гледали.

Ако поне един спре - забравил за себе си,
ако поне един от тях докосне косите ми -
не са напразни оставените по мене белези,
нито тежките стъпки прегазили дните ми...

Ще седнем със него на пътя без нищо,
ще вдишваме заедно кротките спомени,
ще топлим ръцете си с устни предишни,
един от друг вярност и прошка измолили.

Марияна Трандева

Ели,Пепи,сърдечно ви благодаря за предоставената поезия,толкова чувствена,реална,поучителна и запомняща се,вие сте страхотни момичета,винаги намирате време за това - ОТ СЪРЦЕ ВИ БЛАГОДАРЯ!!!

Чудеса

Все така безпризорна си щъка
през живота ни чуждата мъка:
нито близка и нито далечна,
но отчайващо, плашещо вечна.
Тя веднъж във годината само
пада мълком на нашето рамо.
Пада страшно, убийствено тежко
на заспалата съвест човешка.
Не да плаче и не да се моли...
Просто вярва в Човека по Коледа!
Просто свята е чуждата жажда,
щом на Господ сина му се ражда...

Ники Комедвенска

Едно по различно писмо:


"Едно дете, в ръце моливче стиска,
на дядо Коледа то пише писъмце.
Със четири букви е това което иска,
а пълни с обич цялото сърце.

МАМА – написа бавно, сякаш да не сбърка
и от окото стече се сълза.
Огледа се и бързо я преглътна,
не искаше да знаят за това.

Научило се бе да бъде силно,
приело някак своята съдба,
но бе дете и вярваше наивно,
на Kоледа, че стават чудеса.

Не искаше играчки, дрехи хубави,
че те не стопляха сиротната душа.
То искаше моментите изгубени,
със свойте близки, майка и баща.

То искаше прегръдка нежна, чиста,
във своят дом безгрижно да расте.
Поредната сълза преглътна бистра,
поредната надежда му отне.

На листът бял стоеше само "МАМА",
а в мислите рисуваше небе.
Как да замести болката голяма,
която носи в малкото сърце?

Прибра писмото и го адресира,
с таз дума се изчерпваше света...
И дядо Коледа, ти чуй: ако те има -
дари със майки клетите деца!

...И тука и поета се разплака,
от краткото, но тъжно писъмце,
а ТО, остана в ъгъла да чака,
жадуваните майчини ръце..."

Таня Илиева

Много е тъжно.Плаках и четях.

Мила Ели,поплаках си и аз като теб,силно ме докосват стихове,разкази и всичко свързано със самотни дечица,изпитвам болка и огромна мъка,моля Бог да се смили и да помага на всички деца,никога да не изпитват празнота и болезнена самота без мама и тати,ох много ми е трудно да пиша за това,но имам сили да благодаря на милата Бони за това вълнуващо стихотворение !!!