Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Ти вярваш ли във Коледното чудо,
в шейната със елените вълшебна?
Дарявал ли си просяк с топло блюдо,
със къшей хляб и дреха непотребна.

Ти чувал ли си Коледни звънчета,
кристалния им звук и песен чудна?
А виждал ли си елфи и джуджета,
наяве и насън с надежда будна?

Ти търсиш ли все още под елхата,
подаръци- мечти, желани тайно?
Хлапакът в теб годините не смята
и коледни звезди сади безкрайно.

Ти чакаш ли отново през комина
добрият старец тихо да се вмъкне?
Мигът проспа предишната година,
камбаната в нощта преди да млъкне.

Ти казвал ли си: Коледа е, спрете,
и нека всеки близък да прегърне.
Обичайте със страст и си простете,
добрият жест дори врага ще върне!

Ти вярваш ли във стареца с брадата,
оставяш ли му мляко със бисквити?
Носът му зачервен е, а в торбата,
са всичките ти детски тайни скрити!

Боби Кастеелс

Бони,много ме разчувства това прекрасно стихотворение - КОЛЕДА, почувствах се много добре,благодаря ти мила Бони!!!

Мили Дядо Коледа,
всъщност бях добра.
Може би заслужих много чудеса.
Списъкът ти зная, че е пак препълнен,
и ще разтоварваш чак докато съмне…
Но… тази китара, дето много исках
замени я. С вяра. И с любов наплискай
всеки който ходи мрачен по земята.
Също много искам радост за децата
дето нямат дом, родители, играчки…
Нека ги прегърне (поотделно, всички)
някой, който може обич да раздава.
Сътвори им чудо! Те го заслужават.
Събуди Надеждата, нека да я има
та да не поглеждат тъжно тая зима…
Гладните стопли ги с малък жест човечен,
и махни веригите дето все ни пречат
да намерим смисъла в тупкането в ляво,
да прегърнем ближния, да ни стане бяло…
И да си простиме всички греховете,
да си подадеме в тъмното ръцете…
Още много, много… да напиша мога…
но ще спра до тук и… просто ще се моля.
…

Мила ми Павлина,
четох… Натъжи ме.
Мило е, че помниш още моето име…
Храброст е, че вярваш още в чудесата…
Затова писмото ти… аз на Бог ще пратя!..

Автор – Павлина Соколова

ПРЕДПРАЗНИЧНО

Градът живее в трескаво очакване
за сбъдване на празнични надежди.
Гирлянди са увиснали навсякъде,
като блестящи посребрени вежди.
От светлини са озарени нощите,
отблясъци на скритите желания.
Доброто търси своето надмощие
чрез лустрото на яркото сияние.
Прескачат в ритъм празничен сърцата.
Искрят, блестят и смеят се очите ни.
По сладките усмивки на децата
се стичат захаросано мечтите им.
От дръзките прозорци на витрините
примамват ни красиви обещания.
Загърбваме неволите отминати.
Разцъфват разноцветни осезания.
И шум, и суетня, и напрежение.
Купува всеки като за последно.
Торби с подаръци и настроение,
навсякъде, където да погледнеш.
Канелено ухаят всички къщи.
И сме щастливи може би, защото
не празникът – очакването всъщност
е цялата магия на живота.

Автор – Валентина Шейтанова

Какво е всъщност Новата година -

навярно шепа дни, събрани в миг?

Миг, в лавата на времето застинал,

премръзнал в свойто чакане войник...

Снежинка бяла, блеснала във мрака,

потаен шепот, неизминат път.

На сърцето тихото тиктакане,

въздишка, скрита в топлата ни гръд...

Какво е всъщност Новата година?

Целувка лятна, есенна печал,

свенлива пролет подир дълга зима,

часовник, на дванайсет точно спрял?

Илюзия за вечност, че навярно

ще идва тя в живота ни безкрай.

И нека сме и просто благодарни,

че носи ни надежда, трепет бял.

Година Нова - идва и отива.

Купуваме поредния билет -

да бъдем занапред уж по-щастливи,

да ни дари Бог с обич и късмет!

И пак потъвам в тишината
на малкия сънуващ град.
Снежинките край мен се мятат,
затрупват моя път назад
и аз очаквам непременно
след малко да те срещна пак –
от синя лампа озарена,
в косите – шепа първи сняг...
С мълчание да те спечеля.
И пътят ни да стане общ.
Да ни събира и разделя
отново всяка нова нощ.
...Мълчат дърветата бездомни.
Дали си още в този град?
Попитах и снега – не помни.
Снегът е много, много млад.

Георги Константинов

ЙОАНКА,БОНИ,БЛАГОДАРЯ ВИ!!!

Всичко в моя живот е красиво!

Всичко в моя живот е красиво.
Имам слънце, пътека, мечти.
На челото ми пише Щастливка,
във очите ми светят звезди.
Всяко утро се будя с усмивка.
Знам очакват ме приказни дни.
Лунна ласка е мойта завивка,
от светулки са мойте коси.
Във ръцете ми цъфват череши,
във сърцето ми птица ликува.
И светът ми е в злато облечен,
та душите ви тъй да целувам.

Ивелина Никова

Мила Пепи,дано и в твоя живот всичко е красиво!!! Благодаря ти, за прекрасното стихче,убедена съм,че и през тая година ще ни предоставяш вълнуваща и стойностна поезия! Бъди жива и здрава,бъди щастлива!!!