Не хвърлям камъни, а ги събирам.
Все някога за нещо ще потрябват.
Животът не е болка за умиране.
Когато давам,не крещя:"Ограбват ме!"
Когато взимам-не го правя скришом
и всички виждат колко точно имам.
Под всяка своя дума се подписвам
и непременно с цялото си име.
Знам колко съм удобна за мишена-
глава не скланям-виря я високо.
И коленете ми са разранени
не от пълзене,а от стръмни скокове.
От полети.От бягане с препятствия.
От щурмове "на нож!",не на прибежки.
Що камъни по менe са запратени
от всевъзможни и безгрешни грешници!
Събирам ги.Със тях ще вдигна бойница.
И щом към звездна бездна се запътя,
тя със небесен гръм за упокоя ми
връз всеки,хвърлил камък,ще се срути.
Маргарита Петкова
Какво ще кажете за малко поезия
-
- магьосник в кухнята
- Мнения: 120
- Регистриран на: пет юли 10, 2009 7:46 pm
- :: 55 рецепти от perunika
- :: 993 снимки от perunika
- sladki64e
- магьосник в кухнята
- Мнения: 1888
- Регистриран на: пон сеп 21, 2009 6:34 pm
- :: 20 рецепти от sladki64e
- :: 582 снимки от sladki64e
Благодаря на всички за прекрасната поезия!
Годината пристигна
Приятели, Годината пристигна!
Посрещнах я с отворена душа.
Да ни е мирна, пламенна и дивна,
да ражда много жито и деца.
На Вас от все сърце Ви пожелавам
усмивки, щастие и берекет!
В сърцата Ви да има много радост,
обичани да сте и на късмет!
Автор – Маргало
Годината пристигна
Приятели, Годината пристигна!
Посрещнах я с отворена душа.
Да ни е мирна, пламенна и дивна,
да ражда много жито и деца.
На Вас от все сърце Ви пожелавам
усмивки, щастие и берекет!
В сърцата Ви да има много радост,
обичани да сте и на късмет!
Автор – Маргало
- Makaweli
- магьосник в кухнята
- Мнения: 5639
- Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
- :: 66 рецепти от Makaweli
- :: 908 снимки от Makaweli
- Местоположение: РУСЕ
Безкрайно благодарна съм на Бога
не за пари, късмет и красота,
а за това, че с Божа помощ мога
да съм щастлива с малките неща.
Опива ме ухание на цвете
вълнува ме осанка на дърво,
неказаните думи на ръцете,
които ме докосват със добро.
Един изпълнен с благодарност поглед,
една красива песен за любов,
един заслон в снега с дърва за огрев,
молитва за кураж във пътя нов.
Безкрайно благодарна съм на Бога,
че усет ми е дал за красота
и с нея пребогата съм щом мога,
да я намеря в малките неща.
Жива Кюлджиева
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Ели,сърдечно ти благодаря, за прекрасната поезия!!!
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
НА НЕЯ...
/Всяко припознаване е лично!/
Не плачи, приятелко моя...
Понякога и така се случва!
Най-добрият да има поличба,
Сърцето от добро да измъчва?
Поднасям ти обичта си своя,
знам - имам подкрепата твоя!
Много светове прекрачи, свидна!
Толкова болка смело отритна!
Ти си прелестна, красива и вярна...
Сега Съдбата ти е малко странна?!
Изпитание е... всяко вълшебство...
Да се бориш сама, не е лесно!!!
Приятелко моя, всички твои сълзи -
бисерни ще са, мила,... разбери!
Там - благословена, на края на света!
Предричам: чака те щастливата Съдба!
Не плачи! Силните жени са Богини...
Наричам: никой не може да те срине!!!
Обичам те, приятелко скъпа! Усмихни се...
Колко много ме радваш така! Извиси се!!!
Нали си чувала от мен, прекрасна...,
че всичката радост плащаме с цена?!
А, в Животът ни се случват Чудеса!
Приеми ги! Не те успокоявам с това?!
Познавам те! Няма друга такава жена!
Като птица полети с пролетен жив огън...
Тази вечер ти изпращам по въздуха навън -
много любов и вързани с панделка Звезди:
скоро ще бъде, реалност са твоите Мечти!!!...
/Диди Лунади/
/Всяко припознаване е лично!/
Не плачи, приятелко моя...
Понякога и така се случва!
Най-добрият да има поличба,
Сърцето от добро да измъчва?
Поднасям ти обичта си своя,
знам - имам подкрепата твоя!
Много светове прекрачи, свидна!
Толкова болка смело отритна!
Ти си прелестна, красива и вярна...
Сега Съдбата ти е малко странна?!
Изпитание е... всяко вълшебство...
Да се бориш сама, не е лесно!!!
Приятелко моя, всички твои сълзи -
бисерни ще са, мила,... разбери!
Там - благословена, на края на света!
Предричам: чака те щастливата Съдба!
Не плачи! Силните жени са Богини...
Наричам: никой не може да те срине!!!
Обичам те, приятелко скъпа! Усмихни се...
Колко много ме радваш така! Извиси се!!!
Нали си чувала от мен, прекрасна...,
че всичката радост плащаме с цена?!
А, в Животът ни се случват Чудеса!
Приеми ги! Не те успокоявам с това?!
Познавам те! Няма друга такава жена!
Като птица полети с пролетен жив огън...
Тази вечер ти изпращам по въздуха навън -
много любов и вързани с панделка Звезди:
скоро ще бъде, реалност са твоите Мечти!!!...
/Диди Лунади/
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Ели,прекрасно стихотворение,сърдечно ти благодаря мила!!!
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
Прости ми бабо...
Ти беше добричка старица,
с побелели коси като сняг,
с толкова нежност в очите
ме гледаше, от сутрин до мрак.
И там насаме в твойта стая
стоеше самичка в нощта.
И пак там те тебе докопа,
с желязна си хватка Смъртта.
Дали ме поглеждаш отгоре?
Дали ми се радваш - не знам?
Последна целувка и ласка,
така не успях да ти дам...
Така не успях да ти кажа:
,,Обичам те бабче. Прости,,
Но, вече не мога да видя,
прекрасните, мили очи.
Само на гроба ти ходя,
нося разкошни цветя.....
Но има ли смисъл изобщо,
прошка да искам сега?
Преди не поглеждах те даже.
Приех те за даденост аз.
Спомням си думите твои:
,,Ще ме търсиш и плачеш на глас,,
Сега и да плача не мога,
сърцето от мъка гори,
че няма те вече до мене.
Прости ми бабо... Прости..
Добромир Радев
Ти беше добричка старица,
с побелели коси като сняг,
с толкова нежност в очите
ме гледаше, от сутрин до мрак.
И там насаме в твойта стая
стоеше самичка в нощта.
И пак там те тебе докопа,
с желязна си хватка Смъртта.
Дали ме поглеждаш отгоре?
Дали ми се радваш - не знам?
Последна целувка и ласка,
така не успях да ти дам...
Така не успях да ти кажа:
,,Обичам те бабче. Прости,,
Но, вече не мога да видя,
прекрасните, мили очи.
Само на гроба ти ходя,
нося разкошни цветя.....
Но има ли смисъл изобщо,
прошка да искам сега?
Преди не поглеждах те даже.
Приех те за даденост аз.
Спомням си думите твои:
,,Ще ме търсиш и плачеш на глас,,
Сега и да плача не мога,
сърцето от мъка гори,
че няма те вече до мене.
Прости ми бабо... Прости..
Добромир Радев
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
Готов ли си...
Жанет Велкова
Нали ти казах, че съм дива,
как можеш да опитомиш сърна?
Че ще опиташ, каза, но дали щастлива
ще съм без своите поля!?
А казах ли ти, че съм огън, паря?
Отвърна ми, че бил си нестинар.
Но знай, с гореща длан като погаля,
оставям белег като дар.
Мога даже да съм лудо вино,
да опивам, но и да горча.
Готов ли си да ме обичаш силно,
без да отнемаш мойта свобода?
Че любовта ми е като магия,
но трудно се обича като мен жена.
Веднъж докоснеш ли ме, ставам орисия.
Готов ли си да си със мен сега?
Жанет Велкова
Нали ти казах, че съм дива,
как можеш да опитомиш сърна?
Че ще опиташ, каза, но дали щастлива
ще съм без своите поля!?
А казах ли ти, че съм огън, паря?
Отвърна ми, че бил си нестинар.
Но знай, с гореща длан като погаля,
оставям белег като дар.
Мога даже да съм лудо вино,
да опивам, но и да горча.
Готов ли си да ме обичаш силно,
без да отнемаш мойта свобода?
Че любовта ми е като магия,
но трудно се обича като мен жена.
Веднъж докоснеш ли ме, ставам орисия.
Готов ли си да си със мен сега?
- mami48
- магьосник в кухнята
- Мнения: 6242
- Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm
Ели,прекрасна поезия,много трогателно звучи,почувствах се прекрасно прочитайки стихотворенията!Благодаря ти,мило момиче!
-
- виртуоз с тиган
- Мнения: 611
- Регистриран на: нед окт 09, 2011 3:14 pm
Аз благодаря Кате Радвам се,че са ти харесали тези стихове!