Кулинарен Форум на Веселият Готвач

В този толкова цветен мираж,
в който всичко лъжовно изглежда,
аз оставам в сърцето ти – страж,
и повтарям, че има надежда...
И засявам усмивки-кокичета,
и разцъфва сред бели следи
най-вълшебното тихо „Обичам те”,
чрез което животът върви...
Чрез което търкулва се времето,
не наужким, а някак наяве.
А каквото светът ни отнеме,
ще е просто урок по даряване...
Ще е някакво нещо такова,
във което и Бог се оглежда.
И когато ни сблъска отново,
ще повтарям, че има надежда...
Ще запомня мечтата за щастие!
Само болката твърдо забравям.
Хайде, пролет. Направих ти място.
И повтарям, повтарям, повтарям...

Мира Дойчинова - irini

Към дъщеря ми
В този свят да сбъркаш е човешко.
Щом живееш,срещаш се с греха.
Само,дъще,нека тези грешки
бъдат от богатство на духа.

Искай всичко - не е там бедата.
нищо да не искаш,туй е смърт.
Често дълго дирим в тъмнината
верния,единствения път.

Не откриеш ли,не се отбивай,
майка си за помощ не търси.
Искам много чиста и красива
във труда и в любовта да си.

Може да те мамят най-горчиво.
Трудно ще е,но ще издържиш.
Лошо е да любиш пресметливо,
да таиш в сърцето си лъжи.

Не бъди с виновните жестока.
Щом виновна си,признай защо.
Хора сме,а не машинна стока.
Не играчка,а живот е то.

К.Липедарова

Понякога казваме думи горчиви.
Понякога просто неволно грешим.
Понякога даже сме несправедливи,
но нека обидите да си простим!!!

Нека в сърцата ни няма омраза.
Нека да бъдем благородни, добри.
Нека да помним крилатата фраза –
„Щом Бог ти прощава, прощавай и ти!!!”

Ако някога някой нещо ни каже.
Нещо, с което да ни нарани.
Животът несъмнено ще му докаже,
че все пак доброто ще победи.

На глупостта с глупост не се отговаря.
Хора сме всички, всеки греши.
Е, вярно обидата не се забравя,
но тя може, възможно е да се прости.

Защо яростта да живее в душите ни?
Защо ли да бъдем жестоки и зли?
Защо глупостта да убива мечтите ни?
Трябва ли споменът да ни горчи?

Животът и без това не ни прощава.
Поднася ни често ужасни беди.
Ненаказан никого той не остава.
НЕКА НИЕ ДА БЪДЕМ ХОРА ДОБРИ!

Татяна Данева

... Подавам ти я. Ето на - прости!
Протягам ти я за да се покая
... за нещо, за което знаеш ти,
но за което аз, уви, не зная.
Виновна съм. За всичко в този свят
единият все в нещо съгрешил е,
единият - все в нещо виноват.
И тази тук една съм аз. Прости ми.
Ти не прощаваш. Гордост. И тъга.
Вместо с любов, с ирония ме плискаш.
И моята протегната ръка
със празното пространство се здрависва.
Добре тогаз. Ще си я прибера.
Ще си я взема, щом не ти е нужна.
Но тази длан, била с теб и добра,
но тази длан, била с теб и нечужда,
един път непоета ли умре,
несрещната един път ли остане,
знай, няма вече никога да спре
и да понечи твоята да хване.
Отблъснеш ли я днес, то утре как
ще хвърлиш мост помежду теб и мене?
Не, не поемай моята ръка,
но да не стане някога така,
че да я търсиш в цялата вселена...

Дамян Дамянов

БЪЛГАРИЯ

До днес не съм ти казвал… А много те обичам.
И въпреки… Безкрайно… От малък… Все така…
И точно за това, че паднала си ничком.
И тялото ти тъпчат чуждите крака.

Не се отчайвай, моя! Усмихвай се, прекрасна.
Единствена за мене. Мой смисъл. Мой живот.
Звездата още свети… Виж… Горе… Не угасна.
Вдигни се… Изправи се… Измъчен мой народ.

Все някога ще дойде за теб по-друго време.
Било е и по-тежко… Болеше… Издържа.
Кой знамето ти славно могъл би да отнеме.
Кой името ти древно затрупал би с лъжа.

Неповторима моя… Недей да се страхуваш…
И семена и кости погребани са тук.
Отново ще поникнеш… И все ще съществуваш…
Във малката ми внучка и малкия ми внук.

Недялко Йорданов

♥ღ♥ НЕ ОСТАРЯВАЙ, МАМО! ♥ღ♥

С ТЪГА В ОЧИТЕ СЕ ПРИБИРАШ ОТМАЛЯЛА
ПОЕЛА БРЕМЕТО НА НЕЧИЯ СЪДБА.
ПРОКАРВАШ ДЛАН В КОСАТА ПОСРЕБРЯЛА
И ТИХИЧКО ПОТЪВАШ В САМОТА.

А НА ВРАТАТА НЯКОЙ ЧУКА - НЕ ОТВАРЯЙ!
НЕ ОТВАРЯЙ - ГОСТ НЕ ЩЕ ДА Е ТОВА!
НЕВИДИМА, С УСМИВКА ЗЛА ПРИСТИГА -
ОТВЪНКА ЧАКА ВЕЧЕ СТАРОСТТА.

НЕ ОСТАРЯВАЙ, МАМО, ПОБЕДИ!
БОРИ СЕ ТИ С УСМИВКА И ЛЮБОВ
И С МАЙЧИНАТА СИЛА ПРЕВЪРНИ
ОТ ТОЗИ ТЪЖЕН ЗАЛЕЗ - ИЗГРЕВ НОВ!

ДЕНЯТ Е НОВ И ВСИЧКО СЕ ПОВТАРЯ
В ЗАБЪРЗАН РИТЪМ И В ЛУДЕШКИ БЯГ.
ДОРИ ГРИМЪТ УМЕЛ НЕ ТИ ПОМАГА -
НЕВИДИМИТЕ БЕЛЕЗИ ЛИЧАТ!...

А НА ВРАТАТА НЯКОЙ ЧУКА - НЕ ОТВАРЯЙ!
НЕ ОТВАРЯЙ - ГОСТ НЕ ЩЕ ДА Е ТОВА!
НЕВИДИМА, С УСМИВКА ЗЛА ПРИСТИГА -
ОТВЪНКА ЧАКА ВЕЧЕ СТАРОСТТА.

НЕ ОСТАРЯВАЙ, МАМО, ПОБЕДИ!
БОРИ СЕ ТИ С УСМИВКА И ЛЮБОВ
И С МАЙЧИНАТА СИЛА ПРЕВЪРНИ
ОТ ТОЗИ ТЪЖЕН ЗАЛЕЗ - ИЗГРЕВ НОВ!

ЗА СИЛНИТЕ ЖЕНИ

Силната жена е уморена,
често иска някой да я гушне.
Косата й е малко посребрена,
не иска вече упреци да слуша.

И винаги се справя тя с неволи,
поела на плещи света огромен.
Надеждите в душата са наболи,
отърсва се от минали сезони.

Загърбва често дом, земя, родина,
нарамила вързопчето на рамо.
Гурбетчийка ще е някоя година,
но няма как, нали й казват "мамо".

Децата са богатството й ценно,
за тях най-милото и драго дава.
В едно сърце добро, благословено,
събрала щастие, любов и вяра.

Приисква й се често да е слаба
и някой с нежност пак да я закриля.
В живота своята усмивка дава,
след себе си оставя чудна диря.

Десислава Церовска

Щастливата жена е като вихър.
Тя спира урагани със ръце,
и в този миг не може никой
да сложи облак в нейното небе.
Щастливата жена е несломима.
Тя само с поглед мести планини.
Вселената се радва, че я има –
да рони по безкрая й звезди...
Щастливата жена умее всичко.
Опъва брод над пропасти далечни.
Дори, когато мразят – тя обича.
И с всеки дъх ти обещава вечност.
Това е тя – щастливата жена.
Усмихната, красива и летяща.
Съзрял си във очите й тъга?
Това е сянката на истинското щастие...
Но няма как да падне върху теб
от нейните очи дори сълза.
Щастливата жена ти е късмет.
И спътница. И болка. И съдба.

Мира Дойчинова - irini

Ели,Бони - сърдечно благодаря за прекрасните стихове !

Бони,много силно и хубаво стихотворение Благодаря