Страница 88 от 118

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: нед мар 16, 2014 12:28 am
от elena13677
♥ღ♥ ЗАВРЪЩАНЕ ♥ღ♥

ПРИВЕЧЕР И НИЩО СЕ НЕ ЧУВА.
В ЗДРАЧИНАТА, СЕЛСКА ТИШИНА.
ДОБЪР ВЕЧЕР, МАМА МЕ ЦЕЛУВА.
ДЮЛЯТА ИЗЛЪЧВА СВЕТЛИНА.

МАМА МЕ ЦЕЛУВА, В ДВЕТЕ ДЛАНИ -
МЪЖКО, НЕИЗБРЪСНАТО ЛИЦЕ.
ДВЕ СЪЛЗИ, ЗАПАЗЕНИ ОТ ЛАНИ,
СКРИТИ В НАЙ-ДЪЛБОКОТО СЪРЦЕ.

ЯБЪЛКИ, В ШЕПИТЕ СЪБРАНИ,
ПРЯСНО СИРЕНЕ И СТАР ОШАФ.
ДУМИТЕ Й, МАЛКО НЕРАЗБРАНИ,
СЛУШАМ АЗ И НЯМ, И ГОЛОГЛАВ.

УЖ СЪМ ВЕЩ ПО БЪЛГАРСКОТО СЛОВО,
А НЕ МОГА ДА УСЕТЯ САМ,
КАК СЕ РАЖДА ТОЗИ СТРАНЕН ГОВОР
НА ЧОВЕК, ОТ ЩАСТИЕ ЛЮЛЯН.

НЯКЪДЕ В ДЕТИНСТВОТО МУ ПЛУВАТ
КУЧЕТА, ВОЛОВЕ И ЖИТО.
ДОБЪР ВЕЧЕР, МАМА МЕ ЦЕЛУВА,
МЕНЕ МЕ ЦЕЛУВА РАДОСТТА.

♥ღ♥ ПАВЕЛ МАТЕВ ♥ღ♥

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: вт мар 18, 2014 4:50 am
от sladki64e
Българка-Емигрантка

Не ще се обидя, на разни велможи.
Емигрантка съм! Българка. Защо да е срам?
Аз не търкам с…бедра, Парламентските ложи,
Емигрантка-Боец съм...Това си го знам...

А на кой ли ще готвя...На кой ще слугувам,
си е мой емигрантски и личен секрет...
Силикони си нямам и уста не надувам,
сутрин почвам във седем, вечерта е до пет…

И в живота ми, моля, недейте се меси!..
Да, да, Вие депутатке, с мъжкият глас.
И не се лигавете, Парламентски принцеси,
че съм аз Патриотка…по-голяма от Вас…

Аз си храня децата и родители също...
Със заплати и пенсии в света сме за смях.
Тя-България беше страна всемогъща,
заради Вас ми живее, Родината в страх…

Но обичам България! Пак ще се върна!
Аз свободна съм тук! Не съм арестант...
И земята си, родната, пак ще прегърна.
Аз съм Българка!..Точка! Жена-Емигрант…

Красимир Димитров/Кресто Миров/

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: вт мар 18, 2014 12:35 pm
от mami48
:winkiss: :giflo1: :giflo1: :heart: :giflo1: :giflo1: :winkiss: Скъпи Ели и Йоанка,много се развълнувах от предложените стихове - много истински,много тъжни.Благодаря ви от сърце милички!!! :hug: :hug: :hug: :hug: :hug:

ШЕПОТЪТ НА МЛАДОСТТА

Публикувано: чет мар 20, 2014 7:10 am
от Makaweli
Младостта си отива -
както в песен една...
И го прави красиво
като цветна дъга.
И дордето обърнеш
взор след нея смутен,
няма...как да я върнеш!
И ... мълчиш натъжен.
Само полъх далечен,
слят със звънкия смях,
те спохожда през вечер
и се рони на прах.
А лицето ти плаче
сред неравни бразди.
И сърцето ти крачи
в остарелите дни.
Ти се чудиш как бързо
отлетя този миг,
та животът забърза
променен, старолик...
Само в теб най-отвътре
нещо светло блести!
Младостта още тръпне
и в душата шепти...

Лили Чолакова

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: пет мар 21, 2014 7:37 pm
от mami48
:winkiss: :giflo1: :heart: :giflo1: :winkiss: Бони,прекрасно стихотворение,благодаря! :flow2: :flow2: :hug: :flow2: :flow2:

Re:БРАВО, БРАВИСИМО!

Публикувано: пет мар 21, 2014 8:54 pm
от CVETETO3101
Нямам думи мили момичета да ви опиша, колко се възхищавам на таланта ви! :thumbsup: :thumbsup: :thumbsup:
Просто няма такива стихове - затрогващи и искрени.
Още повече, че не сте професионални поетеси. Но всички вие сте нещо повече!
Понякога ми се насълзяват очите, като ви чета. Не винаги коментирам написаното от вас, но винаги съм впечатлена.
Стиховете са ви като изповед, като нещо споделено на ухо на близък човек, като музика от думи топли и изстрадани...
Бъдете благословени с този Божи дар - да можете да докосвате другите, да им поднасяте този чудесен подаръх - вашите стихове!
Поклон и благодарност от мен ! :giflo1: :giflo2: :giflo1: :giflo2: :giflo1: :giflo2: :giflo1:
Бъдете здрави и усмихнати! :D :D :D

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: пет мар 21, 2014 9:36 pm
от perunika
Благодаря ти Господи, че – Ти
за миг дори в света не ме остави.
Вървя със мен – през всички дни,
закриля ме и ревностно ме брани.
Научи ме, че грешките за Теб
са просто – броеница от Уроци,
че Ти и аз сме Господи – Едно,
дори да съм изгубила посоката.
Показа ми, че в моите две ръце
посял си чудеса – за да ги случа,
сърцето ми – изпълнил си с небе,
от мен очакваш само да науча,
че изборът – душата ще реши,
че времето на всички ни е дало
най – висша сила, за да сме добри
и в Любовта ни ражда – за начало.

Маргало

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: пет мар 21, 2014 10:24 pm
от perunika
Казваше баба...

Следвай мечтите си - казваше баба!
Вярвай във себе си! Живей за мига!
На теб, като по млад, по ти приляга,
да скиташ и търсиш красива мечта!
Бъди много човечен - казваше също!
Добър, мил, прекрасен и нежен бъди!
Че, добра ли е синко твоята същност,
очакват те прелестни, слънчеви дни!
Недей да разплакваш близките хора,
които до тебе са в труден момент!
Приятели много, се реят в простора,
но истински, само един ще е с теб!
Недей и да вярваш на всички познати!
Или имаш пари, или по красива жена!
Доверчив ли си сине - винаги патиш,
и после ридаеш, сам самичък в нощта!
Послушай сърцето си - казваше баба!
Дарявай любов, доброта - не сълзи!
Нека лошите хора от тебе да бягат!
Това помни сине мой! Това запомни!

Добромир Радев

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: съб мар 22, 2014 12:22 am
от elena13677
Пролет

Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!

Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.

Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.

Тя пита: "Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?"
И после те грабва и носи
на своите светли крила.

В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.

Ти имаш любима? – Обичай!
Ти вярваш в живота? – Добре!
Подай си ръката челична –
отвънка е пролет! Здравей!

Никола Вапцаров

Re: Какво ще кажете за малко поезия

Публикувано: съб мар 22, 2014 6:25 pm
от Makaweli
Изображение

" Бродил съм в добруджанската гора и в гора из рилската пустош. Едната краде хоризонта,а другата му се присмива. Едната жадува вис,а другата –равнина.
Родопската гора е сродила и вис,и равнина. Планината е просната и нагъната като китеник и гората поръбва хоризонта. Кръстат стремеж – и на възбог, и на възшир...
Затова в Родопите има толкова различни гори.Гора за печал–северна, усойна,с ветрец като прясна болка.Гора за веселие–южен хоровод, накеркéлен от гайдата на вятъра. Гора заглъхнала - в някой преслоп. Яростна гора – на превал.
На един и същ родопски баир може да се срещнат шест родопски гори. С нюанси на печал, веселие, борба, ярост. Та къде другаде може да намериш гора според настроението си? Ако си тъжен, тръгни през катедралната широколъшка гора – там тъгата се прослънчва и става молитва за песен;ако си неспокоен,излез на кайнадинските ридове – древните горски напеви сресват чоглавите мисли; ако си зажаднял за говор, хвани дебрите на Снежанка; ако търсиш покой, влез в горите на Ардашлъ и Чаирите–там тишината е библейска. Древни сказания бродят по Хайдушки поляни, а гняв - на Перелик..."

из Родопско халище от Никола Гигов