Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Пепи,Ели,Бони - сърдечно ви благодаря момичета!!!

Умееш ли ти всичко да прощаваш
и да обичаш...щом те наранят?
Умееш ли щом взимаш...и да даваш
и да мълчиш когато другите крещят?

Умееш ли мечтите да преследваш,
да вярваш в невъзможните неща?
Умееш ли в очите да поглеждаш
и да не казваш никога лъжа?

Умееш ли да станеш-щом те спънат
и смело да погледнеш пак напред?
Умееш ли прочитайки живота
да вникваш между всеки негов ред?

Умееш ли надежда да не губиш
щом всичко друго си загубил в миг?
Умееш ли сред собствените бури
да чуваш все тъй ясно своя вик?

Умееш ли...тъй-крачейки...по пътя
да знаеш точно колко си вървял?
Умееш ли...в(ъв) себе си да вярваш-
то знай,...че истински ... ще си живял!

от нета

Бони, прекрасно стихотворение,благодаря ти миличка!!!

Понякога казваме думи горчиви.
Понякога просто неволно грешим.
Понякога даже сме несправедливи,
но нека обидите да си простим!!!

Нека в сърцата ни няма омраза.
Нека да бъдем благородни, добри.
Нека да помним крилатата фраза –
„Щом Бог ти прощава, прощавай и ти!!!”

Ако някога някой нещо ни каже.
Нещо, с което да ни нарани.
Животът несъмнено ще му докаже,
че все пак доброто ще победи.

На глупостта с глупост не се отговаря.
Хора сме всички, всеки греши.
Е, вярно обидата не се забравя,
но тя може, възможно е да се прости.

Защо яростта да живее в душите ни?
Защо ли да бъдем жестоки и зли?
Защо глупостта да убива мечтите ни?
Трябва ли споменът да ни горчи?

Животът и без това не ни прощава.
Поднася ни често ужасни беди.
Ненаказан никого той не остава.
НЕКА НИЕ ДА БЪДЕМ ХОРА ДОБРИ!!!

Татяна Данева

На майка ми...

Учудваш ли се,мамо,че те галя?
Едва потрепват кичурите пъстри...
Косата ти навярно е забравила
дъха на позабравените пръсти...
Не смееш даже поглед да преместиш-
от страх да не прогониш топлината
в ръката ми,
която толкоз често е затръшвала вратата!
Не се страхувай,мамо!
Порасна непослушното момиче!
Аз знам,че можеш,затова прости ми,
че не разбирах колко те обичам...
През сълзи не веднъж си ми желала
да бъде дъщеря ми непокорна.
Е,нека бъде,нека е такава,
и нека грешките ми да повтори!
Един ден моите сълзи ще покапят под
първата й ласка мълчалива...
Аз знам,че тоя ден ще дойде
и като теб ще чакам търпеливо....

Бони,Ели, прекрасни стихове,благодаря ви!!!

Нарисувай ми в парка януарския сняг

и лудия танц на снежинките в мрака!

Знам, че го можеш. Нарисувай снега,

че да минем по него – той отново ни чака.

Нарисувай ми още априлския дъжд

и щастливото босо и мокро момиче!

Нека да тича с разпиляна коса,

с обувки в ръката и безумно обичано.

Нарисувай ми после онази мечта

на двамата влюбени и спрялото време

в онази мансарда, далеч от света,

събрала звездите от всички вселени!

Нарисувай китара и песен в нощта,

стихове, филми и книги любими,

френски шансони и дълги писма,

нежни ръце и очите ни влюбени!

Недей да рисуваш гари и влакове!

Нито пък сълзи и тъжни раздели,

и думи нечути, отнесени с вятъра!

Нарисувай ми Нежност, Любов и Споделяне!

ЗЛАТИНА ВЕЛИКОВА

Ех,че е хубаво Бони,благодаря ти мила!!!

Бони ,ти направо си нарисувала любовта!
Изящно и с лекота!
Благодаря ти за споделянето !

Здравейте прочетох стиховете на Ели и Бони и много ми харесаха,имам по един подарък,и за ЕЛИ са другите цветя.