Дойде си и 31 октомври. познат на всички ни като Хелоуин или Денят на Вси Светии. От къде обаче е тръгнало всичко? Защо тикви, а не нещо друго? Така е по света, а как е у нас– в нашата България? Много въпроси ми изникнаха покрай този така добре анонсиран празник, а и също при гледката на сергиите отрупани с тикви.
Историята говори:
Всичко започнало от келтите, които празнували в края на октомври тяхната Нова Година, още наричана Samhain. келтите вярвали, че в нощта на Новата година мървите се връщат на земята и търсят в кой да се вселят, за да поживеят още малко. За да прогонят сенките на мъртвите, келтите навличали животински кожи и боядисвали лицата си. Колкото по-страшни изглеждали, толкоз по-добре– щели да уплашат духовете. За да са убедени, че духовете няма да стигнат до тях, оставяли им храна пред домовете си– за да се нахранят, и доволни и щастливи, да отминат, без да влязат.
Така било при келтите. но после земите им били завзети.
Римляните се настанили по келтските земи и донесли със себе си, традициите си. И така келтската Нова Година, се преплела с два римския празника. Първият от тях е Фералия, на който римляните почитали мъртвите. Вторият епосветен на богинята на плодовете и дърветата Помона, чийто символ е ябълката. Изобщо станала една каша... И тя щеше да е по-малка, ако не беше се намесило и християнството.
През IX век, папата обявява 2.XI. за ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици, но не само, а и на всички починали.
Наредили се един след друг празници и традиции и така се смесили, че се получило нещо много подобно на това, което е сега. иначе речено Halloween * (Хелоуин). така и ябълките, и орехите, идващи от изобилието на Помона, и черните котки от магията на Самхейн, и привиденията, скелетите и черепите от деня на Вси светии, и тиквения фенер на пияницата Джак, си намерили местенце в една обща традиция.
А името как е дошло?
Вси Светии на английски звучи като All Saint's Day или Hallowmas или All Hallows. а пък по преди, в средновековния английски език празника бил наричан All Hallows’ Eve. оттук и съкратеното Halloween, което на нашенски се произнася като Хелоуин.
И да кажа за тиквения фенер– той пък откъде се е взел?
Пак там някъде от келтите иде. Според тяхна стара легенда имало един мъж– кoвачът Джак– пияница и скъперник. На три пъти успялвал да надхитри Дявола да не му вземе душата, но накрая все пак Джак умрял. В Рая отказали го приемат не заради грешния му живот. Заради магариите си с Дявола не можели да го вземат и в Ада. На прага на Ада царял непрогледен мрак. Отпратен и оттам, той се помолил на Дявола за огънче. Дяволът бръкнал в огъня на Ада, дал на Джак един тлеещ въглен и го пратил да се скита по света. Джак изрязал средата на една ряпа, която носел със себе си и сложил там въгленчето от Ада. Така направил, за да не го духне вятърът. И с бавна крачка забродил по земята, очаквайки Страшния Съд и превръщайки се в символ на прокълнатата душа.
За да прогонят духа му и тези на другите духове, народа започнал да си прави фенери от ряпа. тиквата не се появила от раз, но съвсем скоро била предпочетена пред ряпата и набързо се превърнала в ключов момент от празника на Вси Светии.
Тиквените фенери до ден днешен носят името на Джак– Jack-o-lantern. а в тиквите се дълбае озъбеното лице на Джак. Свещта в тиквата му придава онази страшна краска, която е способна да уплаши и най-смелия в тъмното.
Ръка за ръка с тиквите, върви и обичаят trick-or-treat– почерпи, за не ти напокостя! бикаляш съседите, маскиран в страшен костюм и обещавайки да се молиш за техните мъртви, измолваш храна и пари. Днес всичко изглежда много по-невинно– децата са тези дето щъпурят от къща в къща и колекционират количества лакомства.
И е време да се върнем у дома:
Нашата си, православна вяра, почита Вси Светии в началото на лятото. Първата неделя след Петдесетница църковният ни календар изобилства от дни, посветени на почит на мървите– така наречените Задушници. Те са по всяко време на годината. началото на ноември е Архангеловата Задушница– в съботата преди Архангелов ден, който е винаги на 8 ноември. На този ден се отдава почит към паметта на мъртвите и вечна признателност на всички, загинали за България. Обичаят повелява на Задушница да се посещават гробовете на починалите, да се преливат с вино, прекадяват с тамян и да се раздават така наречните. раздавки - сладкиши, бонбони, плодове, варено пилешко, вино, кои каквото има. Освен на близките, се раздава и на непознати с думите : Бог да прости мъртвите души.
Така е по канона. но и ние си пазим( е може би е малко пресилено да се каже) езическите обичаи. По Сирни Заговезни и през цялата Сирна неделя, е времето на кукерите и огньовете. Това си е наша стара българска традиция. която изпраща зимата– лошото и злото и посрещала пролетта– доброто и новото. Кукерите чрез танца си и страшните си маски имали мисията да уплашат и прогонят завинаги злите духове и орисници, че да има богата реколта през годината.
източник:
http://www.jenite.net/