Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството.
Традицията повелява за трапезата на Бъдни вече ястията на трапезата да са девет – колкото месеца трае бременността на жената. В някои краища на страната държат гозбите да са дванадесет – колкото са месеците в годината, а други седем – като броя на дните в седмицата.
* Сложете на масата мед – за да ви е сладък животът.
* Лук сложете, за да е много имотът, като люспите му.
* Чесънът пази от зли сили. Скилидка от него се носи през цялата година против уроки, гласи поверието.
* Житото, най-важната храна на българина, също трябва да е на трапезата, житните класове са стилна украса за празничната маса.
* Добре е да сложите семки тиквени, слънчогледови и много ядки.
* По орехите можете да гадаете за здраве и късмет, хубава ли е ядката, болестите ще бъдат далече от вас и домът ви ще е пълен, гнила ли е – чакайте неприятности.
* Напълнете фруктиерата с плодове, топлината от оранжевите и червени плодове ще украси масата и ще предаде топлина.
* Напълнете кана с червено вино.
* Елховите клонки украсяват маса. Не забравяйте свещите.
* Вечерята започва рано. Най-хубавата част от празника е, че семейството се е събрало, всички заедно и споделения трепет от очакването на празника не може да бъде заменен и от най-скъпото меню.
На трапезата на Бъдни вечер е задължително да поднесем пита. Поверието изисква питата да е домашно приготвена – тъй като представлява символично жертвоприношение. Украсява се с кръстове, кръгове и цветя – символ на плодородието.
В нея се замесва пара, за да покаже кой ще е късметлията през годината. Някъде пъхат и дрян за здраве.
В ястията за празничната вечеря се включват основно храни, които набъбват при варенето: жито, боб, леща, ориз, сухи пиперки, ошав, стафиди. Те са символ на зачатието, на бременността и раждането на новия живот.
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ 
