Добро утро, добър ден и от мен
Първо искам да честитя на Ивето рожденика, да ти е жив и здрав, мила, да е щастлив и късметлия.
И за щерката ти те поздравявам, само деца, получили и получаващи обич и похвали, са самостоятелни и уверени в себе си!
Аз мисля, че когато едно дете има рожден ден или изобщо някакъв повод - раждането му, имен ден, прохождане, тръгване на училище и т.н., не е моментът да му се пожелава да радва родителите си и те да могат да се гордеят с него! Това са пожелания към родителите
Като чета из фейсбук по снимките на мои приятели:
Честит първи рожден ден на сладкия Митко (Ванко, Гошко и т.н.) Да радва много мама и татко! А пожеланието към Митко (Ванко, Гошко) къде е
И тъй като това и подобни пожелания са много, аз отивам и пиша последна: И мама и татко да радват Митко и той да може да се гордее с тях!
Милички, радвам се, че всички сте здрави и в добро настроение. Аз днес от сутринта много работа свърших, пак станах около час преди будилника. Чистих в новата къща, чистих и в старата, мих чинии в новата къща, чистих банята в старата, вчера пране не прах, защото ходих и на работа долу в ресторанта, обадиха ми се, че било пълно, дали мога да отида и аз се оставих да ме уговорят ... Прането остана за днес. После трябва да ида оттатък да го пусна. А следобед искам да се срещна с моя приятелка, пак минаха месеци, от както сме се видели за последно... После ще се срещна със сина ми, имаме повод двамата с него
Днес е първия ден на Патрик в новото училище. Аз отдавна не съм писала и затова не съм имала възможност да споделя. Покрай една много, много трудна любов през пролетта, Патрик доста се промени и влоши училищните си постижения. Което имаше за последствие (тъй като беше решаваща година), че не успя да получи квалификацията за гимназията. Това означава, че няма да има матура, т.е. не може да учи във висши учебни заведения. Той беше толкова депресиран, а това още повече го смъкна. Цяло лято прекара в някаква летаргия, изобщо не се погрижи дори за по-нататъшно училище. 2 дни преди началото на новата учебна година, той още нямаше планове къде и дали изобщо да учи. В последния момент, на първия учебен ден, си подаде документите в единственото училище, където още имаше места - търговското училище в Бергиш Гладбах. Училището е с дългогодишна история и с добро реноме, но никак не отговаряше на интересите на сина ми. Освен това то е едногодишно и завършилите го имат търговско образование, но нямат матура и не могат да учат във висши учебни заведения. Патрик започна там без абсолютно никакво желание. Но около 2 седмици след началото той започна с въодушевление да разказва цели уроци. В последствие и учителите му видяха унтереса му и го окуражиха да се опита да премине в по-висшия отдел на същото това търговко училище, т.е 2 години и завършваш с матура. Около 2 месеца след началото на годината абсолютно всички правят един обширен изпит и ученици от долното ниво имат шанса да сменят в по-висшето, а някои ученици от по-висшето отпадат и отиват в по-долното ниво. Патрик се мобилизира, писа изпити по английски, немски, математика и икономическа география, и го приеха. Днес е първия му ден там. Беше доста нервен и не знаеше докога ще са часовете. Разбрали сме се да се обади, когато свърши.
Снощи му е звъняло момичето от злополучната връзка и той беше много, много объркан, за жалост. То не е лошо момичето, напротив, интелигентна и много талантлива поетеса е, но е депресивно и всъщност има спешна нужда от помощ, постоянно е маланхолично и заплашва със самоубийство при най-малкия проблем, а лошото е, че и изпълнява заплахите си.
Патрик се беше втурнал да я спасява, връзката им беше една несвършваща трагедия, той спря да се храни, да спи, да учи и не смееше да я остави дори за минута без надзор, от страх, че може отново да си причини нещо... Аз не знаех нищо по него време, само виждах промяната му и бях почти обезумяла от притеснения, можете да си представите да знаеш, че детето ти е на косъм да захвърли цялото си бъдеще... Накрая на учебната година, въпреки че той всячески се опитваше да й докаже обичта си, тя го остави и замина за Ибиса, където семейството й има вила. Той полудя, не можеше да спре да плаче и чак тогава ми разказа цялата история, но да не съм казвала на никого
Аз изчаках няколко седмици, които ми се сториха като години, и тогава се обадих на майката на момичето. Разказах й за опитите на дъщеря й да се прости с живота. Тя много не ми повярва, дори се скарахме, но аз не можех повече да си мълча. Патрик се посъвзе, започна да се нормализира, възвърна си способността да се смее, стана отново безгрижен.
До снощи. Тя му звъняла да му пожелае успех. Била започнала терапия. И Патрик (може би?) започна пак да храни надежда, че тя може би ще оздравее.
Аз сега каво да правя....
Как да се държа?
Ей това ме занимава в момента и ви занимавам и вас... Бих се радвала да ме посъветвате....
Приятен ден ви пожелавам! Лек и спорен, усмихнат и безоблачен