Аз също съм имала този проблем с моя син, но пък съм уверена, че отвличането на вниманието е само временен успех. Един ден и то съвсем скоро, детето ще забележи, че го лъжат - че вкъщи НЕ СЕ РИТА ТОПКА, че вън НЕ ГО ЧАКАТ котки, гълъбчета и т.н. И тогава възрастният е проиграл доверието на детето. Да не говорим, че котките и гълъбчетата не могат да се сравнят с разнообразието на магазина или детската прощадка.
Това е една от първите борби между родители и деца, при които децата изпробват и търсят границите на разрешеното. Когато се сблъскат с мекушав и неуверен възрастен, те изпадат също в несигурност. Децата имат нужда от ясни и точни ограничения, само така се чувстват уверени. Когато едно дете има вяра в родителите си, то не се чувства задължено да поема техните отговорности. Тези малки борбички са точно това - да видят докъде могат да се простират. Майката трябва да остане уверена, което в БГ е доста трудно, имайки пред вид, как всички само дебнат да има за какво да оплюват после. Абсолютно мога да си представя, че жената изпада в ужас. Като вижда погледите на околните. Тук в това отношение е много по-лесно - докато не биеш детето си, никой не се намесва дори с поглед, не ти се създава усещане, че трябва да си перфектен, че детето ти те излага, плачейки. Напротив, ти се излагаш, ако не дейставаш уверено. Нека си реве. Ще реве един път, два пъти, три пъти, но в един момент, когато види, че ревът му не води до нищо, ще се откаже. Легнал бил на земята и не искал да върви? Вдигам го под мишница, със снизходителна усмивка и си излизам с него. Моят син пищеше, че вече не ме обичал
, вече никога нямал да играе с мен
, а като не помагаше и това, почваше да се прави, че нещо го боли. В крайна сметка се отказваше. Тази фаза е толкова по-кратка, колкото като цяло родителят е неотстъпчив. Ако в други ситуации детето е запомнило, че е нужно само достатъчно дълго да мрънка или да реве, за да стане на неговото, то и в тази ситуация то ще покаже по-голяма издържливост от родителя. Което е като снежна топка - колкото повече се търкаля, толкова по-големи измерения добива.
Друга грешка, която много родители правят: обясняват на дълго и на широко на децата си, защо трябва да излязат от магазина, защо трябва да си легнат и т.н. Това е също победа за детето и с всеки изминал ден обясненията стават все по-обстойни. Няма какво да се обяснявате: има неща, който просто са така и не подлежат на дискусии, като например факта, че ние сме тези, които водят парада! Ако децата на 3, 4 или 10 години можеха да взимат разумни решения, то щяхме да ги раждаме и да ги оставяме да оцеляват със собствени сили
Факт е обаче, че ние носим цялата отговорност, значи ние имаме и всички права. "Ама защо трябва да си лягам????" -"Защото АЗ казвам така." Край на дискусията. В друг момент, в друга ситуация, разказваме на децата, как всички живи същества спят - как спят китовете, прилепите, котетата, рибите, цветята. Но не в момента, в което детето детето е преуморено, превъзбудено, и всъщност обяснявайки му някакви неща, ние само удължаваме "агонията". Може би на някой тук сега ще му се стори, че описвам семейството като арена за борби
Но смисъла е следния: уверен родител - щастливо, БЕЗГРИЖНО дете. Когато майка ми и баща ми се показват силни пред мен, аз имам увереността, че никога нищо не може да ми се случи! Когато майка ми и баща ми не могат да се справят с мен, едно малко дете, то как мога да разчитам, че ще се справят с големите беди в живота? Значи неуверени родители - угрижени, нервни деца, които постоянно търсят да намерят някаква сила в родителите си, създавайки борба от всяка една нормална ситуация.
И още нещо,
най-важното: домът трябва да е мястото, в което детето се чувства сигурно, защитено, обичано. Ако домът е мястото, където никога не му се обръща внимание, където мирише на цигари, където мама и тати се карат, където мама никога няма време за него, където стаята е мрачна, където не може да си кани приятели, където не може да играе на воля, където винаги му казват само какво НЕ МОЖЕ да се прави - то тогава няма какво да се чудим, когато представата да се прибере за детето е толкова отблъсваща, че то изпада в ужас!
Ако имате няколко лева - не ги давайте за цигари, бира, телефон или дреха, дайте ги за да създадете на детето си уютна стая! Хубави перденца, ярки, свежи цветове, детски мебели.... Бъдете отпуснати, позволявайте на децата да се чувстват спокойни, да са деца, да цапат, да разхвърлят, да рисуват по стените. Едноо мяст , на което детето ИСКА да бъде, винаги ще го привлича и то с удоволствие ще се запътва на там