Добро утро, мили приятелки!
Благодаря за кафетата, прекрасните пожелания, мъдрите думи!
Днес се навършват 3 години от както мама ... щях да напиша "не е сред нас", но това не е вярно. Тя постоянно съпътства всяка крачка от моя живот, няма никаква разлика с чувството ми и отношението ми и докато беше жива. Не знам колко от вас знаят какво е да останеш без майка, пожелавам на всички много късно да го разберат. Моята майка ми беше всичко - приятел, довереник, най-големия ми поддръжник, човекът, който безрезервно стоеше на моя страна, независимо, колко и какви зулуми вършех. Тя се възхищаваше на всяко мое начинание, тя беше движещата сила зад всяко мое действие - да наготвя манджа - ще звънна на мама да се похваля; да защия копче - мама ще ми се възхити. А когато нямах желание, когато ми беше тежко, тъжно или депресивно, тогава мисълта, как ще зарадвам майка ми, ако успея да се вдигна на крака, ми даваше силата да се изправя. Ако не съм се пазела от разум, пазех се от обич към нея и признателност към нея, и за да не я заболи от моята болка. Внезапната й смърт така ме покоси, че не успях дори да си отида до България за погребението й. Натъпкана с разни транквиланти, постоянно под лекарско наблюдение, сега почти нямам спомени от дните около нейната смърт. Знам, че настоявах да съм в къщи, че постоянно говорех с брат ми, а когато ми каза: Како, всичко свърши, разотиваме се. ... от там се срутих нацяло. И до ден днешен не съм се върнала в България. Мисля, че и никога не бих успяла - да вляза там, където всяка вещ беше поставена от нейната ръка, а нея да я няма.... Това би ме убило.
Споделям с вас всичко това, за да задържа спомена за нея. Мислех, че съм способна да говоря за нея, без да се разплача, но.... Липсата е толкова осезателна, така ми липсва да усетя огрубялата й ръка да ме милва по лицето, докато съм склонила глава в скута й... Винаги и навсякъде да съм силна, тя беше човекът и мястото, където можех и да съм слаба, да съм аз.
Прекарвайте с майките си времето така, че когато един ги няма, да имате много и само приятни спомени. Отнасяйте се към тях така, че когато един ден ги изгубите, да не ви раздира покаяние за лоши думи и недостойни ситуации...
Аз сега отивам да меся хляб и да раздам на комшиите. Ще гледат пак странно, ама това е.
На вас бих ви предложила почерпка тук за мамин заупокой, но не искам да се кича с чужди снимки. Като направя моята подавка, ще снимам и тогава ще ви подам и на вас
Дано близките ни, които не са сред нас, моите и вашите, и на всички хора, майка ми, а и баща ми, дано са на място, по-добро от този свят и Бог да не ги съди строго за прегрешенията им, волни или неволни! Амин!
А ние трябва да ценим живота и да го живеем достойно. Представете си, един ден нашите деца да нямат да кажат хубава дума за нас...? Ужасна представа!
Затова трябва да си даваме зор и да се борим, да сме човечни и полезни, за да оставим спомен след нас
На всички един чудесен ден! Чудесно е, че сме способни да ценим и да обичаме! Да помним и да сме признателни! И да се радваме на красивото, чистото, веселото