Добро утро, слънчеви момичета!
Тук е сияйно, грейнало утро. Така, както от наклонените прозорци се вижда само небе, спокойно забравям, че е ноември, а не юни
Голям екшън снощи ме държа будна до 4 часа, че досега си отспивах. А като станах, направо ме заслепи слънцето, толкова е светло и измито небето, няма ни едно облаче! Моят син вчера в късния следобед отиде уж за малко при приятелката си, а после фактически изчезна безследно
Чаках го тук до 22 часа, а тогава почнах да му звъня, но нищо. Само свободен сигнал и никой не вдига. Почнах да звъня на приятелката му - същата работа. Домашен телефон на момичето нямам, ама по фейсбук им писах и на двамата, и смс-и, и мейлбокс, и какво ли още не!!! Полудях, ту притеснение, ту страх, ту пълно недоумение, ту възмущение... Е, към 3.45 часа получавам смс (аз естествено съм будна и превъртам): "Мама, аз съм заспал при Зара. Ей сега идвам!" Оххххх.....Какво да го правя? Почти нищо не казах, че да заспиваме всички по-бързо. Сутринта изобщо не станах да го видя, гледах да си отспя. Покрай него будувам повече, отколкото в собствената си младост
, само дето не са толкова интересни нощите
Като се върне обаче няма да му се размине едно препрочитане на задълженията
Нека някои са на мнение, че дискутирам без смисъл
А сега ще подредя чантите. После трябва да измисля нещо за из път. Една кана кафе и една кана гореща вода за чай са облигаторни. Но храна се чудя каква да взема... Филип казва сандвичи. Ама само сандвичи? Мислех да направя нещо, което и студено да е хубаво, като гръцка мусака например. Ама Патрик ще ми я чопли из пътя, бешамела и патладжана не ги иска, каймата го дразни (напоследък пак нещо вегетариански наклонности го обземат). Изобщо... съвсем ми е празна главата (жалко, че няма смайли, което да се почесва по тила
) Аз сега ще гледам някаква идея да си набавя.
А на вас, момичета мили, Кате, Миленка, Нинка, Бони, Ивка, Ани, Татянка, Ива, Дидка, Диана, Вярка, двете Танчета, Нинка-Николинка, на вас ви благодаря от сърце за милите пожелания и ви желая прекрасен, чудесен, спокоен и интересен ден!
Нинка, горе главата! Правилно е да отстояваш себе си!
Дидка, надявам се докато се върна, Зарко вече да дъвче пастърмата
А ти да си си отспала!
Кате, иде ми да те хвана и те нацелувам, как бе мила, къде го побираш това сърце....
Танче, стискам палци
Тъй като ще тръгнем чак в 24 часа, ще надниквам пак тук, да си успокоявам нервите предпътно
Чао, милички!