От мен по едно ирландско, Мами!
Ивка, много забавно е било. Снимките са супер!
Благодаря ви за подкрепата, момичета! Наистина понякога ми се иска денонощието да е 56 часа,
но всъщност си давам сметка, че и тогава няма да ми стигне времето. Ако сама не си натисна спирачките,
никой няма да го направи вместо мен. Така че днес реших да се мобилизирам, както ме съветват
Катето и Дидка, почти всичко ошетах, даже един час ще си почина. Но всъщност, Рали, ти си права.
Време е да си дам истинска почивка, защото усещам, че ресурсите ми се изчерпват, и в нищо не съм
пълноценна. А и да науча себе си и домашните си на себеуважение и уважение. Само не знам как
ще го превърна това в навик, защото според мен ако ще се прави веднъж в годината, или след като
паднем, няма никакъв смисъл.
Но пък мисълта, че го има този пристан-Веселия готвач, със всичките му лодчици, навързани по кея,
ми действа ободряващо.Благодаря ви, лодчици!
(Рали, позна ли го?)