Здравейте, милички!
Първо на
Дидка: прочетох аз вчера, че си водила детето при татко си, защото е имал рожден ден. Ама да се сетя да те поздравя??? Не!
Толкова съм разсеяна понякога!!! Извини ме, мила, и приеми закъснелия ми поздрав! Да ти е жив и здрав таткото!
Дианка, аз имам да доразказвам от Дания и няма да пристъпя към Барселона, докато не завърша по-старите разкази. Защо го казвам това? Защото от там чака едно подобно преживяване като твоето 10-балово вълнение... А иначе си права, аз не бих се качила
Точно защото съм била на косъм да потъна, че и с детето ми! От тогава със сигурност от морето ме е страх повече, отколкото от небето
Благодаря на
всички ви, които взехте отношение за събитията около моята приятелка... За жалост днес имаше продължение. Вчера качих две снимки във фейсбук, на които сме двете с нея. Маркирах я на снимките. Хванати сме в кадър, как тя гледа картата на града, а аз се взирам в катедралата Саграда Фамилия. Още като ни снима моя син, ни показа двете снимки. И тя, и аз бяхме на мнение, че снимките са супер непринудени и готини. Освен това качих на нейната стена нейни снимки, където сме я снимали сама. Снимките са чудесни.
Вчера като качих двете общи снимки за нула време ги харесаха около 25 приятели.
Днес видях, че тя е на линия и чаках да видя, дали ще се обади. И получих съобщения, две на брой. Такива автоматични. От нейно име, но стандартен текст на фейсбук. Гласят долу-горе:
Ралица, това е лоша снимка, показвазваща мен. Настоявам да я премахнеш/свалиш. Отнасяше се до двете общи снимки. Направо се смразих...
Цъкнах на снимките и видях, че тя е премахнала маркировките. Толкова ми стана болно. Тогава погледнах какви възможности имам в такъв случай и взех, че промених настройките за лична сфера. Сега снимките могат да бъдат видени от всички, освен от нея.
След това й изпратих такова автоматично известие за промяната. А после ревнах...Рядко ми е било толкова криво и рядко съм можела с такава готовност да призная, че направих огромна грешка, ценейки я, радвайки се да я видя и инвестирайки значение в това виждане. Жалка история. Грозна история. Човек се учи, докато е жив! Тя да ми се надува, защото била човек на изкуството, да ми говори разни небивалици за кармични уроци, за диалога й с детето в нея, за това, как актьорската й дарба й позволявала да гледа НАД останалите. А пък аз въпреки всичко да я приемам с широко отворено сърце, да й се радвам, да и се усмихвам в лицето и с такава искреност да искам да науча повече за живота й... леле, колко съм недобре.... Още като й казах, че Филип току що е резервирал хотел и че ще се срещнем там, тя стана някак странна. Но аз каквато съм наивна и не подозирам нищо в хората, което не бих изпитала аз, помислих просто, че това е нормална реакция от учудването. А то....
Цял ден съм неспособна да свърша каквото и да било.... от 3 часа един нищо и никакъв крем щях да почвам, а като го почнах, го загорих!
Сега ще се свия на дивана и ще чакам да ми отмине кривото
А пък и тук е едно мрачно, предразполага точно към самосъжаление!