Добро утро и от мен. След кратка нощ и ранно ставане, защото като собственици на парцел директно на улицата, сме длъжни да ринем сняг и да поддържаме тротоара чист, съм тук с чаша кафе и ви чета
.
Станахме с будилника, според прогнозата трябваше да завали сняг в 6 часа, но .... едва сега започна да прехвърча
Седяхме облечени тук, Филип цял час се озърта и накрая тръгна на работа
И какво да ви кажа - веднага след него започна...
Ще ходя сега долу да хвърля сол...
В 9.00 часа ще ходя в детската градина, днес е ден, в който баба и дядо са на гости в детската градина. Тъй като Яви, племенника ми, няма баба и дядо тук, аз за поредна година ще вляза в ролята и на двамата
После в 16.00 часа трябва да помогна на една позната, празнува рожден ден на детето си и нещо не е домислила поканите, сега се оказва с 18(!!!) деца от училище и собствените гости, също 20 човека! Освен, че трябва да и доставя тортата, се разбрахме да поостана и да наглеждам чуждите деца, докато тя си донаправя прави манджите.
А в 18.00 часа трябва да съм в ресторанта, което полека-лека започва да ми лази по нервите. Имат резервации за 70 човека, не са се погрижили за персонал, снощи ми сервират ей така между другото, че днес щяло да има много хора. На въпроса ми кой ще работи, ми отговарят наперено:ами в кухнята ти! Аз? Ами защо никой не ми е казал? И кой друг? Ами няма друг!!! Представяте ли си? 70 човека, всичките в рамките на 2 часа, със само двама човека в кухнята!!! Гледах ги невярващо, а готвача (който е собственик), ме пита смеейки се: какво, няма ли да се справим? Казвам: Да, ще се справим, но с какво качество на работата? После се чудите, защо хората не идвали... И така в унисон със създалото се настроение, ми казват, че в понеделник, който им е почивния ден, също ще работят. Имали резервация 30 човека и аз съм щяла да съм на бара....Побеснях и им го казах. Аз имам ангажимент и съществуването ми не се върти около техния ресторант!!!
Гледаха доста учудено, явно наглостта им е с такива измерения, че те изобщо не могат да си представят, че има друг живот и други интереси извън тяхното ограничено живуркане...
Ние им предложихме, когато дадохме ресторанта под наем, че ако някога имат спонтанно нужда от помощ, да се обадят. Спонтанно! Понякога! Дори снощи като дойде Филип и те му казват, какви резервации имат, той ги пита също като мен, колко хора ще работят. И готвача казва: Е, ако се наложи, нали и ти си тук... Смятайте каква наглост! Филип обаче не е тук довечера, Филип е с колегите си на събиране
Ще ми е много интересно, кой ще им е виновен този път, като настане хаос в кухнята и на бара...
Сега ви оставям с пожелание за хубав, интересен, усмихнат и спорен ден!
Бъдете усмихнати и ще се срещнем тук на следобедно кафе