На Коледа стават чудеса

Всичко НЕ свързано с ядене и пиене :)
Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Re: На Коледа стават чудеса

Мнение от mami48 » съб дек 08, 2012 11:32 pm

Ех,че хубава легенда БОНИ,много ме трогна.Благодаря ти,мило момиче.


Потребителски аватар
sladki64e
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1888
Регистриран на: пон сеп 21, 2009 6:34 pm
:: 20 рецепти от sladki64e
:: 582 снимки от sladki64e

Мнение от sladki64e » нед дек 09, 2012 6:56 am

Много ми хареса следната мисъл на Айнщайн и мисля, че е подходяща за тази тема:
"Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса.
Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо."

Потребителски аватар
sladki64e
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1888
Регистриран на: пон сеп 21, 2009 6:34 pm
:: 20 рецепти от sladki64e
:: 582 снимки от sladki64e

Мнение от sladki64e » нед дек 09, 2012 10:41 pm

В очакване на Коледа

Декември е.
Снегът се сипе тихо.
Студено е ,а в сърцето ми изгрява топлина.
Най-хубавият празник се задава и радостни са детските лица.
И всеки някак си различно го преживява - това Вълшебно време, в което всеки знае, че се случват чудеса.
Навсякъде елхи се украсяват и молим се горещо за най-скъпите неща.
Годината почти измина, очакваме да дойде друга - по-прекрасна, по-богата, по-добра.
Обръщайки се, й помахвам да си ходи.
Щастлива и доволна съм.
През нея постигнах толкова неща.
Минавам из града и всичко свети в очакване на празника.
Душите окрилени са от вяра и от доброта.
И тайничко си спомням как едно момиче малко, с толкова вълнение и трепет, поставяше с татковата помощ коледната звезда на елхата у дома.
В очакване на Чудото по Коледа, забравяме, че всеки ден се случват чудеса.
И ако всеки ден е Коледа в сърцата ни, по-лесно ще се борим с мъка, несполуки и тъга.
За Коледа си пожелавам здраве, пожелавам го на скъпите си хора и на всички по света.
За другото да се помолим, да вярваме и да работим упорито, както досега.
За него аз не се тревожа!
Което Бог за тебе отредил е - не може да ти бъде взето от никой на света.

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » вт дек 11, 2012 10:23 am

Йоанка,много вълнуващо стихотворение,мен лично ме зареди положително - наистина мила,ако всеки ден беше Коледа,със сигурност бихме били по-добри,много по -различни,по -лесно бихме превъзмогнали негативните неща в живота ни,благодаря ти,мила ЙОАНКА. :winkiss: :giflo1: :winkiss: :hug: :flow2: :hug:


Потребителски аватар
sladki64e
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 1888
Регистриран на: пон сеп 21, 2009 6:34 pm
:: 20 рецепти от sladki64e
:: 582 снимки от sladki64e

Мнение от sladki64e » ср дек 12, 2012 5:40 am

Кате, :hug:

Потребителски аватар
nikoline
началник печка
началник печка
Мнения: 78
Регистриран на: пет фев 18, 2011 11:40 am
:: 2 снимки от nikoline

Мнение от nikoline » чет дек 13, 2012 2:48 pm

branch-n-bow.png
branch-n-bow.png (8.25 KиБ) Видяна 3612 пъти
Звездата
Източна легенда

Зад широките месопотамски равнини, на изток от Ливан, в една ясна нощ, когато небесата бяха засипани с лъскави звезди, които трептяха като живи брилянти, въз тишината на заспалия свят изгря ненадейно една нова звезда.
Тая звезда, която дотогава никое человеческо око не беше виждало, беше звезда велика, ясна и лучезарна, като едно малко слънце, с нейния силен блясък правеше да бледнеят околните звезди, що трептяха по високото небе.
И тая звезда се показваше на запад.
Человеците, които я видяха, се удивиха. И разнесе се скоро мълва за появлението й по всичките градове и села на царството. И чудеха се всички и се питаха какво означава това небесно знамение.
И никой не знаеше.
И на петата нощ слухът за чудесната звезда достигна до ушите на тримата знаменити славни мъдреци на Халдея, человеци вещи в писанията, които умееха да гледат в бъдащето и да четат в съкровените му тайни.
И като видяха и те звездата, въздивиха се твърде и се смутиха. Защото никой от тях не можеше, въпреки дълбоката си мъдрост, да отгатне какво явява на вселената това ново небесно светило. И си рекоха един на други:
- Да прегледаме старите пророчески книги. Може би в тях да е писано нещо за това знамение.
И завзеха се с велико усърдие да преглеждат старата мъдрост, написана на зайчи кожи и папируси.
Три дена и три нощи мъдреците ровиха писанията на пророците, четоха ги, тълкуваха ги, за да найдат ясния отговор на тайната.
И в края на третята нощ мъдреците възкликнаха в голяма радост, понеже намериха в книгите предвещанието за тая чудна звезда.
И това старо предвещание разправяше, че ще дойдат нови времена, когато на запад, в юдейската земя, ще се роди един цар. И знак за неговото раждане ще бъде една нова, сияйна звезда, която ще изгрее на запад, тъкмо над мястото, дето се е родил новият цар.
И зафанаха тогава да се разговарят мъдреците помежду си. И първият рече:
- Никой цар между человеците до днес не е бил обаждан от подобна звезда. Велики царе на земята са владели и повелявали, без да бъде отбелязано появлението им с такова славно знамение. Навярно новият цар ще бъде по-велик от великия Сезостриса, чиято слава грееше от стовратата Тива, при благословения Нил, до върховете на Ливан, с високите кедри; той ще е по-могъществен от всесилния Кира, който простря ръката си над всички земи и царства, що се намират между западното море и вълните на топлия океан от изток; и от Македонския Александра, който с победоносен меч разпространи властта си от снежните тракийски планини дори до изворите на свещения Ганг.
А вторият мъдрец изрече угрижено:
- Трепери, бедна землйо, защото страшен завоевател днес се ражда! Твоите полета ще бъдат изново покрити с человешки трупове и твоите реки и бистри потоци ще видят почервенели вълните си от человешка кръв, и никога толкова плач и ридание не ще са се издигвали към небесата!
Третият мъдрец каза:
- Благословени да бъдат нашите бели власи, защото те са нам радостен знак и упование, че няма да доживеем до ония страшни дни, когато новороденият силен цар отрасне и възмъжее, и със замаха на сабята си направи да покрият земята пожари, развалини, трупове окървавени, сълзи и отчаяние. Защото всяка царска слава се гради над разрушението и всяка победа се купува с мерзостта на запустението.
Тогава и троицата мъдреци казаха.
- Честити сме, че няма да доживеем до тоя чер ден.
И после стана дума за името на новия цар. И поискаха да узнаят името на новия завоевател на земята, който ще я покрие с кръв и съсипни.
И търсиха пак, и намериха тайнствени белези в мъдрата книга. И се трудиха много, додето да разгадаят скрития смисъл на тия белези.
И откриха, смаяни, че името на новия цар беше: Любов!
И удивиха се твърде влъхвите и възликуваха сърцата им, понеже всичките им страхове за человечеството изчезнаха.
Тогава рекоха:
- Блажени ние, триждблажени, че дочакахме раждането на царя на Любовта. Да идем да му се поклоним, звездата ще ни заведе при него.
И тримата белобради влъхви зеха със себе си най-благовонните аромати, ливан, смирна и злато, за да ги поднесат пред люлката на благия цар, и яхнаха за към Ливанските планини.
А звездата вървеше пред тях и им показваше пътя.

1901 Иван Вазов
Източник: Словото

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » нед дек 23, 2012 9:59 am

Един мой приятел на име Пол получил автомобил, като коледен подарък от брат си. На Бъдни вечер, когато Пол излязъл от офиса, заварил някакъв хлапак да се навърта около блестящата нова кола и да й се възхищава.

- Ваша ли е тази кола господине ? – попитал той .

Пол кимнал.

- Брат ми я подари за Коледа.

Момчето било поразено.

- Искате да кажете, че сте я получили от брат си, без да платите нито цент ? О, Боже, бих искал… – и той се поколебал.

Пол, разбира се, знаел какво желае момчето – да има такъв брат. Но онова, което младежът казал, разтърсило Пол до дън душа.

- Бих искал – продължило момчето, – да мога да бъда такъв брат.

Пол го погледнал изумен, след това импулсивно добавил :

- Искаш ли да те повозя в колата си ?

- Да, разбира се .

След като се повозили малко, момчето се обърнало и с пламнал поглед казало :

- Господине имате ли нещо против да ме закарате до вкъщи ?

Пол леко се усмихнал. Помислил си, че знае какво всъщност иска младежът – да покаже на съседите си, че се прибира в къщи с голям автомобил. Но и този път моят приятел бил на погрешен път.

- Бихте ли спрели пред онези две стъкла? – запитало момчето.

Изтичало по стълбите и скоро след това Пол го чул да идва, но този път без да бърза. Носело на ръце недъгавото си братче. Оставило го на долното стъпало, след това го притиснал силно до гърдите си и посочил към колата.

- Ето я, Бъди, точно както ти казах горе. Виж, той не е похарчил нито цент за нея, защото това е подаръкът за Коледа от брат му. Някой ден и аз ще ти подаря една кола, същата като тази…Тогава сам ще видиш през прозорците всички Коледни чудеса, за които се опитвам да ти разкажа.

Пол излязъл и пренесъл болното дете на предната седалка. По-големият му брат с блеснали очи се настанил до него и тримата се понесли в незабравимо празнично пътуване.

Тази година на Бъдни вечер Пол проумял какво е искал да каже Исус с думите си :

„ По- благословен е онзи, който дава … „

Дан Кларк
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение

Потребителски аватар
mami48
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 6242
Регистриран на: вт апр 14, 2009 9:40 pm

Мнение от mami48 » нед дек 23, 2012 10:28 am

:zwyncheta: :hug: :hug: :hug: :zwyncheta: Мила Бони, така стопли душата ми с тоя прекрасен разказ,благодаря ти от сърце миличка. :winkiss: :sun: :winkiss:

Потребителски аватар
dianakatou
виртуоз с тиган
виртуоз с тиган
Мнения: 1068
Регистриран на: вт фев 14, 2012 10:37 am
:: 9 рецепти от dianakatou
:: 119 снимки от dianakatou

Мнение от dianakatou » нед дек 23, 2012 10:02 pm

Вярно е .....поне аз съм се убедила ,че по-благословен е ,който дава ....Благодаря ти ,Бони :love:

Потребителски аватар
Makaweli
магьосник в кухнята
магьосник в кухнята
Мнения: 5639
Регистриран на: нед сеп 06, 2009 10:03 pm
:: 66 рецепти от Makaweli
:: 908 снимки от Makaweli
Местоположение: РУСЕ

Мнение от Makaweli » пон дек 24, 2012 9:17 am

С много обич и с пожелание за СВЕТЛИ ПРАЗНИЦИ :zwyncheta: :zwyncheta: :zwyncheta:

Боровото клонче от селцето Сен-Мартен

Изображение

Веднъж в навечерието на Коледа свещеникът на селцето Сен-Мартен, което се намира във френските Пиренеи, се готвел за рождественската служба, когато неочаквано до него достигнало вълшебно благоухание. Навън била зима и всички цветя отдавна били прецъфтели, но отнякъде идвал сладостен аромат, сякаш пролетта била решила да дойде много преди да е дошло време за това.

Изненадан, свещеникът излязъл на улицата да погледне що за чудо е това и тогава видял момчето. То седяло на прага на училището, а пред него лежало златно коледно дръвче.

— Какво прекрасно дърво! — възкликнал свещеникът. — Сигурно самите небеса са го докоснали — толкова дивно благоухае! А е направено и от чисто злато! Къде го намери?
Момчето обаче изобщо не споделило възторга на свещеника.
— Колкото по-дълго го нося, толкова по-тежко става — оплакало се то. — И игличките му са вече съвсем твърди. Все пак това едва ли е истинско злато и се страхувам, че у дома здраво ще ме наругаят.
И момчето разказало на свещеника какво се е случило с него.
— Днес сутринта тръгнах за големия град, за Тарб. Мама ми даде пари, за да купя красива елха за Коледа. По пътя обаче, като минавах през едно село пред очите ми излезе самотна старица, която нямаше с кого да посрещне нашия светъл празник, свят за всички християни. Дадох й малко пари за вечеря — не се съмнявах, че ще мога да се спазаря за малко по-евтино коледно дръвче.

В Тарб минах край големия затвор. Там, пред вратите му се беше събрала цяла тълпа от хора, които чакаха свиждане със затворниците. Те всички бяха много тъжни: нали им предстоеше да прекарат коледната нощ далеч от своите близки и роднини. От разговорите им разбрах, че някои от тях нямат дори с какво да си купят парче хляб. Поддадох се на порива и реших да разделя парите си с тези хора – ами че те бяха в крайна нужда. Оставих си само, колкото да мога да хапна нещо. Търговецът, който продаваше коледните елхи е приятел на нашето семейство и си помислих, че ще мога да се уговоря с него да ми даде елха, а през следващата седмица да си отработя дълга.

Когато обаче отидох на пазара, се оказа, че днес този търговец не е излязъл да продава. Аз се опитах колкото мога да поискам назаем пари, за да купя елхичка от друг продавач, но никой не искаше да ми даде срещу дълг.

Тогава си казах, че със сит стомах се съобразява по-лесно. Но до кафенето, към което се запътих, стоеше някакво момче, на вид чужденче. То ме помоли за малко пари — вече два дни не беше слагал нито троха в устата си. Аз веднага си представих, че може би, когато Иисус е бил малък, също така е гладувал. Нищо друго не ми оставаше, освен да дам на бедното момче всичко, което ми беше останало и си тръгнах за вкъщи. По пътя скърших борово клонче. Опитах се да го отрежа по-равно, но то стана твърдо като метал. Нима за такава коледна елха си мечтаеше мама?

— Мило момче — казал му свещеникът, — това дърво толкова чудесно благоухае, че несъмнено е било докоснато от самото Небе. Чуй как е свършила твоята история.

Още щом си се сбогувал с онази самотна старица, тя се е помолила на Дева Мария и е поискала от нея да те отблагодари за твоя щедър дар. Роднините и близките на затворниците решили, че ангел небесен е долетял при тях в твоите одежди и се помолили на ангелите, молейки ги да те възнаградят за угощението, което сега можели да си купят за Коледа. А момчето, на което ти си дал милостиня, се помолило на Иисус за тебе.
Дева Мария, ангелите и Христос чули молитвите на онези, на които ти си помогнал. И когато си отчупил боровото клонче, Дева Мария вложила в него благоуханието на милосърдието. Докато си вървял към дома си, ангелите докоснали боровите иглички и ги превърнали в злато. И накрая, самият Христос погледнал чудесното клонче и го благословил — и отсега всеки, който се докосне до това коледно дръвче, ще му се простят всички грехове и всичките му желания ще се изпълнят.

И всичко станало както казал свещеникът. Легендата гласи, че чудесното борово клонче и до днес се пази в селцето Сен-Мартен. Казват, че великата сила на благодатта се спуска върху всеки, който помага на своите ближни в навечерието на Коледа, колкото и далече да се намира той от малкото селце в Пиренеите.

Паулу Коелю
Докато човек чувства болка - значи е жив. Докато човек чувства чуждата болка - значи е човек.

Изображение


Отговори