Добър ден и от мен, мили, прекрасни момичета
Наталка, Честит Рожден Ден, мила! Да си жива и здрава, да те съпровождат обич, искреност и вяра!
Ден на прегръдката не бях чувала, но намирам, че е чудесна идея...!
Аз често имам желание да прегърна целия свят!
И всяка една от вас!
И животинки в гората, и дечица навсякъде по света, и празнуващи, и тъжащи, и страдащи, и щури.....
Пия в момента кафе и гледам смълчания зимен пейзаж...
Днес ме събуди рано-рано куриер, да ми предаде колет. Слязох рошава и спяща до входа, подписах без да гледам за какво, а после се оказа, че съм приела колет за "враговете".....
Сега не ми е много ясно... ако започнат да се заяждат, могат и като кражба да го изтълкуват
Вчера бяхме при адвокат. Около час и 40 минути, излязох от там с главоболие, гадене и желание да живея нечий чужд живот, само и само да не ми се случва всичко това... Толкова е грозно и евтино
Усещам се, че на моменти нервите ми не държат.
От както кучето е тук, ходя ежедневно на дълга разходка в гората - час и половина бързо темпо на вървене. Тук пада все повече нов сняг, голяма красота е. Разходките ми се отразяват добре, вчера се усетих, че като стана 12:00 -13:00 часа и започнах мислено да се пренасям в гората. Но по него време бях в центъра на Кьолн, с една приятелка. Този път срещата ме натовари много. Тя има булимия (и много други проблеми), от около 10 години насам, а не бяхме се виждали от около 9 месеца. Има периоди, когато е стабилна, но.... Сега е станала е направо прозрачна... Стана ми болно. Особено защото тя не го осъзнава, в такава еуфория е, разказва колко добре се чувства напоследък, а тя просто чезне, и на обем, но и по абсурден начин и на плътност...
Прибрах се към 17:00 часа, грабнах кучето и си позволих 3 часа в гората - в тъмното. Никога не съм била нощем в гората! Но сега, с всичкия този сняг, там е светло, сякаш светлината извира от самия сняг. Звуците приглушени, стъпките ми скърцат... Не бях единствената, имаше бягащи, други разхождащи се, сами, с кучета или на групички. Такава красота, такова невероятно изживяване, такова спокойствие! Думите са слаби да опишат мира и очарованието на невероятната комбинация белотата в нозете и до където поглед стига, от голи клони и островърхи ели, покрити със сняг и над тях виолетово-тъмносиньо небе, обсипано с милиарди звезди и луна, караща снегът да флуоресцира....Честно казано, не ми се прибираше...
Все по-често имам чувсвтово, че където и да се намирам, е по-добре от вкъщи... Започнах да го усещам в Дания, после в много силно в Барселона, а сега вече и няколко стотин метра отстояние ми се струват привлекателни. Сигурно има общо с обстановката тук... Остнаха само два месеца, но се опасявам, че ще стане като борба за всеки оставащ час...
Пак ви занимавам с моите неща... интересно, че каквото ви казвам на вас тук, не би ми минало през ума да го споделя с непосредственото си обкръжение