Кулинарен Форум на Веселият Готвач

Не знам как, но един разговор с приятели се зави в тази посока - кой какво е искал като дете. Темата ми се видя забавна, затова я отварям и тук

Разкажете мили приятели - какви са били детските ви мечти и желания? Сбъднаха ли се? Още ли ги пазите или вече са заменени с нови?


Моята детска мания бяха конструкторите ЛЕГО. Вече бяха популярни в България, доста деца имаха а аз - не. След известно време чичо ми подари едно малко космическо корабче, което в онези кризисни години сигурно му е струвало половин месечна заплата... Това е играчката, която ме е зарадвала най-много през цялото ми детство. След това постепенно като подаръци получавах още и още... Мечтата ми за огромна купчина блокчета и човечета не се сбъдна, но в крайна сметка имах достатъчно за да прекарвам дълги часове, сглобявайки различни неща.

По онова време си мислех, че като порасна ще е много хубаво, защото ще мога да работя и цялата заплата ще си давам за нови конструктори и ще мога да строя огромни замъци... Може би е хубаво, че на 30 вече съм се отказал от тази мечта?
Ваш ред е

Интересна тема, Павел. Върна ме в детството .
Една от първите ми мечти е да стана войник - странна мечта . На моя позната всичките й деца (и момчета, и момичета) са войници, някои от тях в Афганистан. Сега съм благодарна, че тази ми мечта не се е сбъднала.
От играчките най-много мечтаех да притежавам кукла с много дрехи. Но винаги когато майка ми ме заведеше в магазин и ме попиташе какво искам, аз казвах "Нищо", беше ми страшно неудобно да поискам нещо, дори и много силно да го желаех - странна работа . После имах една малка пластмасова кукличка - бебе с корито, която някой ми беше подарил.И тъй като беше голо падна голямо кроене и шиене на дрехи . Осъществена мечта!
След това се появиха картонени куклички, които пременяхме с хартиени дрешки. Лесно осъществима мечта и голямо забавление!
Като по-голяма исках да имам дънки и маратонки, а по това време в магазините такива неща нямаше, само в корекомите . Първите дънки си купих от виетнамци (които по това време пребиваваха в България), а първите маратонки, които имах бяха "Ромика"

Помня, че винаги съм обичала спорта и все бях някъде с момчетата да играя футбол, то в махалата бяхме само 2-3 момичета. Нашите ме записаха да свиря на цигулка (бях първи клас), пък аз 2 години с нея ходих да тренирам баскетбол, пък те мислеха че съм на школа Тогава мечтата ми беше да уча в спортно училище. Тренирах няколко вида спорт и накрая постигнах целта си Такова училище завърших и съм доволна от това. Спорта ми даде и отне много, но винаги съм го искала и никога не съм съжалявала за избора си. Мисля, че когато детската мечта стане реалност, тя вече не е само мечта, а и постигната цел.

Интересна тема . Поздравления!
А аз като малка мечтаех за гримовете на майка ми. Те с татко бяха ходили до Швеция и тя си беше купила гримове като много малки червила - та за тях умирах и все ги прибарвах, ако случайно мама ги забрави някъде. Най-интересно е, че към днешна дата не използвам грим
Най-любимия ми подарък беше една плоча на Бони М, защото по това време не можеха да се намерят в Б-я, не знам откъде се бяха сдобили с нея
Мечтата ми беше да стана хирург/може би, защото най-добрия приятел на татко беше хирург и наш домашен лекар/, но не станах, защото никак не обичах биологията,а от химията направо се изприщвах, така че това остана несбъдната мечта.
Друга моя мечта беше да си имам шотландска овчарка, известна като Ласи и.... отново ирония на съдбата - алергична съм към кучета, затова сега имам дом пълен с котки
И така.... мечтите ми имат странна съдба, но не съжалявам за това, доволна съм от това, което съм станала и от сбъднатите ми мечти и в никой случай не съм се отказвала да мечтая.

От малка (някъде 3-4 клас) мечтаех да правя торти, малко по-специални - с блатове, крем, шоколад и т.н. Най-специалната торта, която правехме с баба беше торта с лимонада с два светли и един какаов блат по средата и с млечен крем, а отгоре - поръсена със смлени орехи. Беше много вкусна, но аз си мечтаех за нещо по-специално . От моя приятелка бях взела една готварска книга на заем и преписвах рецепти на торти. Мечтаех си един ден да имам възможност да си набавям продукти и да си правя торти. Първата по-специална торта направих в 10 или 11 клас за рождения ден на моя приятел (беше шоколадова торта отгоре украсена с "Керени ушички" - срещала съм я тази рецепта и тук, ако не се лъжа). След това нямам спомен да съм правила торти. Когато синът ми беше на 2 години реших да му направя торта за рождения ден и ровейки се из нета за рецепта и идея, попаднах на този сайт. Тук видях толкова интересни рецепти, красиво поднесени ястия, интересно декорирани торти и изведнъж мечтата ми се сбъдна . Благодаря за този прекрасен сайт - на създателите му (Павел и Неви) и на всички Весели Готвачи! Благодарение на вас сбъднах една детска мечта!

Детски мечти... смешни и сериозни

Аз имах един кратък период, когато си мечтаех да бъда цирков артист. Бях много впечатлена от акробатите и обожавах да се катеря и да скачам, не ме беше страх от нищо. Исках да се люлея на трапец и да се търкалям в големите кръгове. Ако съм знаела колко тренировки и усилия се изискват сигурно нямаше да съм така ентусиазирана Сега вече съм далеч от тези желания, но все още обичам цирк.

Никога не съм била особено запалена по играчки, освен от куклите Барби. Тъкмо бяха почнали да се появяват (но не на българския пазар) и бяха голяма рядкост. Родителите ми купиха на първото ни пътуване до Гърция (съвсем в началото на деветдесетте ще да е било). Сега знам, че е било най-обикновеното, но за мен беше огромно съкровище - балерина барби, с трико и пухкава бяла пола. Колко радост беше и колко гордост - бях единствената с барби от приятелките ми, които имаха разни имитации После, като знаеха колко ги обичам роднини ми донесоха от чужбина още 3, така че общо имах четири - колко игри са паднали с тях. Първото ми дори кучето ми го нахапа - ревнуваше ме
До към 12-13 години ми мина желанието за кукли, стояха доста време по рафтовете на видни места, после се прибраха в кутии, а сега дори не знам дали майка ми не ги е раздала. Искаше ми се и други деца да им се радват като мен, само нахапаната ми първа кукла не исках да давам - за мен е спомен, пък и кое дете ще й се радва в този вид.

Живеех в краен квартал в София, имаше много бездомни кучета и изоставени строежи. Много съм си играла с тези животинки, познавахме се добре, имаха си имена и ме обичаха много. Винаги съм си мечтала да мога да ги спася всичките от ужасната им съдба и да мога да им дам любов, защото те от това имат най-много нужда. Мислех си, как като порасна ще имам много пари и ще построя приюти за всички... Тази мечта трудно осъзнах колко е нереалистична и да ви кажа остави тъжна следа в душата ми. Все още обичам животинките и особено кучетата.

И да завърша с нещо по-приятно - една от големите ми мечти беше светът да е от шоколад. Толкова обичах шоколад, че можех да го ям с килограми. По празници, когато се е случвало да получа няколко шоколада бях най-щастлива. Все още обичам шоколад и всичко сладичко, но мечтата ми вече е да не искам да ям шоколад