Привет!
Ивка, мила, пожелавам ти да се нормализира кръвното ти и да не изпадаш в подобно състояние. Хубаво е, че си взела веднага мерки.
Днес съм от по-късно на работа и имам време да ви видя на спокойствие. Иначе сутрин ставам и тихичко се измъквам, за да не преча на другите.
Дианка, за "корема" в момента не ми се мисли. Все си намирам оправдания - когато направим къщата, когато нещата си влезнат в нормалния ритъм и т.н. ... с една дума не съм готова. А и като гледам времето ми накъсява и като че ли си е късничко вече
. Милото дете, един ден си идва от училище и ми казва, че всичките му съученици си имат братя, сестри. "Ти трябва да ми помогнеш", ми казва
. Аз му обяснявам, че един ден, когато свършим със строежите, когато баща му си намери работа и всичко се нормализира, може да помислим за това. Един ден баща му му казва, колко много го обича и е готов да направи всичко каквото поиска за него и го пита какво иска, а той казва : "Искам да направиш къщата по-бързо". Онзи ден го взимам от училище и го чувам да си говори с едно момиченце. Момиченцето казва: "Това е моята малка сестра. А ти имаш ли брат/сестра?" Той отговаря: "Не". Момиченцето пита: "А в корема на майка ти?" Той отговаря: "Когато тати направи къщата". Стана ми и мило и тъжно, защото той е толкова мило и добро дете, разбира ситуацията. Племеничката ми, например е страшно ревниво дете, не иска и да чуе за друго дете в семейството. Когато се е родил първият й племенник и са отишли да го видят, е правила разни сцени. И сега, когато е голяма е също така.
Сигурно ще си помислите, че кой знае каква огромна къща правим - не, просто нещата се объркаха още в началото. От общината ни бяха разрешили едните планове, но от друг отдел ни спряха, а ние вече почти бяхме съборили старата къща (бяха останали само две стени). Трябваше да се възстанови, след което напрвихме пристройка и всичко става по възможно най-трудния начин. Но какво да се прави - живота е една борба!
Съжалявам, че ви отегчих с моя живот! Но тъй като ви чувствам много близки, мога да споделя с вас както тревогите си, така и радостите си. Радвам се, че ви има и много ви обичам!
Желая ви прекрасен ден!