И аз да се разпиша...Може би днес ще съм по-,,дълга,,.Пише ми се,вие преценете колко да четете
Тази сутрин Зарко рано се напишкал и ревна ,и след като го преоблякох го взех при мен и.....се събуждам след 10
.Скачам,закуска-солени мъфини,нямаше сготвено,няма време за компютъра.Наталка,би било чудесно това,което предполагаш,но не.Вярно е,че от известно време има мъж до нас,но сме само приятели.Споменавам го сега,защото вчера отново направи жест към нас.Звънна ,сетил се,че няма как да изляза да напазаря,нито мога Зарко да нося,нито кой знае колко покупки.И тъй като сме излизали с детето знае и ,че не обича много да върви
Направих списък/пратих го дори за памперси/ какво ми е нужно и картата си дадох,и всичко ми бе доставено с усмивка.И сто пъти ми звънна да пита,нещо да не обърка.И отново ОЦЕНЯВАМ ЩО Е ТО ПРИЯТЕЛ В НУЖДА СЕ ПОЗНАВА.И като е болен Зарито, звъни да пита как сме.Има и няколко случая да ни води и прибира от яслата.Миналата година преживя ,,нещо,, и много ми споделяше.Сега казва,че се успокоява покрай нас.Бившия свекър и той мина няколко пъти да пита как сме,трябва ли ни нещо.Да са живи и здрави!Сред вас ,сред приятелите ми и сред хора като гореспоменатите,човек се чувства добре.Нищо ,че сме затворени в ,,снежния,, капан
.
Има още за писане,не ми се спи,но ще се опитам.Не съм си измила чиниите
и това ме чака като стана,и тава за мъфини ,и още една тава..уф........Спокойна нощ!