Здравейте,веселушки !!! Тия дни съм малко поотдалечена от форума,влизам ,чета ,но не пиша ,малко ми е притеснено ,имам и здравословни проблемчета ,които се опитвах и опитвам да разбера откъде произлизат ,утре съм на стрес-тест ,жторник при ендокринолог и както тук казват и Бог да ми е на помощ ....не исках да споделям тия подробности ,но са факт ,остава аз да не се отчайвам и да мисля както винаги позитивно ....и за да си избия моя стрес готвя ли готвя ....дружките от ФБ сигурно ще видят то не бе точене на кори ,сладък,солен вариант ,месни ястия и ....какво ли още не ,просто аз ,която съм толкова контактна ,усетих в един момент ,че не ми се говори ....
...както и да е дано ручейчето си влезе във реката и се успокоя ....Сега...достатъчно с мен ,искам да пожелая на всички една ,красива и топла вечер с обичаните хора ! КАТЕ,Наздраве от мен !!!
И едно стихотворение,на което попаднах ,което просто не мога да не го споделя с вас .....мен ме докосна ,сигурно и вас .... Доста прах се беше насъбрала в мен.
В Душата ми бе пълна бъркотия.
От жал не изхвърлях нито един спомен
и чувствата избирах в гардероба си да скрия.
Прибирах всеки образ, все не бе излишен.
И като старица клета -
складирах думи, мисли, обещания
по лавици и празни чекмеджета.
В един момент всичко се препълни -
отвориха се шкафове, задрънчаха панти.
Отворих, за да видя какво им пречи -
избелели спомени до старите тиранти..
Вехтории и ненужни мисли, все боклуци..
лица забравени, неважни, остарели..
Дълго стаята ми нагло са задръствали
като древни вестници със листи пожълтели.
От праха страшно се закашлях -
преживелици, подредени наготово,
натъпкани по рафтовете чак до пръсване
и не правещи местенце те на нищо ново!
Без да губя време се разрових,
изхвърлих спомените, безполезните неща.
В стара стая можеш да подреждаш нови вещи -
само почисти Душата си... ღི
Никога не пестете нежните думи...
Нежните думи са като топло одеяло в студените дни, като чаша студена вода в жегата, като докосване до меките и нежни детски ръце, като аромата на пролетните треви.
Това е толкова просто и значи толкова много...
Понякога и най-малкият жест на внимание, оставя трайна следа в нас,... затова нека даряваме обич и усмивки, да казваме по-често "Обичам те" и "Благодаря", защото в забързаното ни ежедневие често забравяме за онези "малки" неща, които ни заобикалят и които правят живота ни по-добър и по-щастлив!
Бъдете щастливи и усмихнати и носете Слънцето със себе си, за да озарите нечиe сърце!
Сега се облегни на хората около теб /включвам и себе си - пиши ми, обади ми се, с теб съм 
