Добър вечер,уютна и красива !!! БОНИ, и аз се замислих ,че съм леко телеграфна ,но както си забелязала ....другаде изливам,всичко,което ме притеснява ....хем се разсейвам ,хем се чувствам в малки или големи линии ,че творя.........то от творчество до творчество ......огромна разликата ,но все нещо майсторя ....не мога да седя мирно ......особено,ако не съм психически "ПУШКА"......е сега съм от малките пищовчета .....Ами докторите ги обиколих .....следващата седмица е ендокринолога и май той ще каже какво ще последва оттук нататък ....последствие на силен стрес е заключението им ...не че очаквах нещо друго да чуя ....миналият вторник на разсъмване получих един припадък и тръгнахме да търсим причината .....еее,нито идеално ,нито отчайващо ....има проблемец ....но изпълнявам препоръките им и се старя да не мисля за това ......истината е,че се притесних изключително много ...и сред толкова тежки диагнози ,които чуваме всеки ден ,нормално е да не съм от най-спокойните ,но .....усмивката краси човека ,помага му да погледне през розовите очила на живота и му дава кураж и вяра,че всичко е за нас хората от една страна,а от друга че не трябва да се огъваме лесно ....живота ни е дар божи и трябва да се борим кой както може .....и така ....дотук с размишленията ми относно здравословните проблеми ......Благодаря на Бог ,че ми дава сили и преживях един куп изпитания и ми показа ,както и стрес теста ,че не съм от слабите ракии .....
че имам много вътрешна сила и оптимизма ми е огромен на всяко ниво ......всички са отчаяни ,аз все си мисля ,че не е най-лошото ....има и по-лошо .....Понеже ви обичам всички ,всяка по-различен начин и съм го казвала много пъти ,искамда споделя една притча и да ви благодаря ....за всичко ,и може би нещо,което може и да съм пропуснала !!! Имало едно време трима верни и неразделни другари. Казвали се Любов, Приятелство и Доверие... Когато били тримата заедно, всичко било прекрасно. И така било, докато не се наложило един ден Любовта да замине по работа. Нямало как, дългът я зовял. Но преди да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:
- Когато ви домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече. Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите, знайте, че там ще съм и аз – рекла Любовта и тръгнала...
- Е щом е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения – казало след малко Приятелството на Доверието. – Но ти не се притеснявай, когато имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш. Там където видиш двама човека, които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз...
Доверието отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но... Приятелството вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си. И заминало надалече...
Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш повече на себе си:
- Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да ме намерите.. Много ,много силно и истинско .......лека и спокйна нощ !!!