Добър вечер и от мен ......виждам ,че темата вълнува много от нас и всеки се опитва ,споделяйки своя опит да помогне . . Всяко дете е индивидуално и е съвсем нормално да изисква и различен подход ,много е трудно да се намери точния подход към детето и смятам ,че ние като майки най-добре познаваме децата и знаем кое ще подейства Много верни, полезни и интересни неща сте казали!. Опита не е всичко в живота! Но и опит е нужен . И се сещам за една дама, която беше казала: "Някога имах шест теории за отглеждането на децата! Сега имам шест деца и нито една теория!" БОНИ,
Силно въздействие върху децата оказва и примера на родителите, който виждат ежедневно – това е модел на поведение, който те просто запечатват – един добър метод за възпитание и една голяма отговорност за родителите
Възпитанието не е само това, което казваме, а и това, което показваме. „Показването” има по-голяма тежест от „казването”.Децата са особено наблюдателни към тези, които обичат. Известно е, че за всяко дете това, което правят мама и татко, е най-добро. В това се крие и най-голямата мощ на възпитателните въздействия на родителите. Детето може да плаче за много неща, но последното, което родителят следва да направи, е да му ги позволи. Детето не е възрастен, няма опита и логиката на възрастен, то се учи какво може и какво не, и тръшкането му само показва, че родителите му са го научили, че с тръшкане може да постигне своето, а не че толкова много иска това, за което плаче.
....Така, че не обръщайте внимание и ......ще се забрави ,аз и друг път по друг повод бях споделила, когато бе малък сина ми рева и нервничи да му купя нещо сладко ,бяхме на касата и няма да забравя как един господин предложи да го "почерпи' .....за да се успокои ......бях като разярена лъвица,но поемайки си въздух се засмях ,благодарих и ....не стана и тоя път ...и така лека,по-лека се изкорени напълно ,вече обяснявам и за моя радост проявява разбиране .Това бе във възраст , в която прекрасно знае докъде може да стигне и колко меки или твърди са родителите му. На 3-4 години може да няма голям проблем, но на 13-14 и нагоре вече ще има. Само че принципът ще е отдавна залегнал в детето и то няма да реши ей така отникъде да уважава забраните .Детето така учи какво по принцип може (да влиза в магазини, да играе с играчки, да се люлее, да тича и т.н.), какво не винаги може (да купим играчка или бонбони, да гледа телевизия, да яде сладко и т.н.) и какво по принцип не може (да пресича улицата без да ме държи за ръка, да се тръшка в магазини и други места, където не е приемливо, да удря деца, да го извикам и да не дойде и т.н.).повдигнатата тема още веднъж ме накара да се замисля какви родители сме ......сигурно не перфектните ,но от тия които всекидневно се стараят и са осъзнали ,че децата ни не са като домашни любимци за гушкане и хвалене пред родителите на техните приятели ,а че възпитанието им е отговарна задача ,поставяйки темелите на тяхното бъдеще .Моят опит дотук сочи ,че децата имат нужда от дисциплина,повторения ,ясни правила,последователност при прилагането им и ако е нужно наказание ,което да има логика . Дете, което усеща постоянно обичта на своите близки, което знае, че за него се грижат, че е защитено, расте уверено .Вярвам че обичта към децата ни намира израз в грижите за тях, в разговорите, в доверието, в начина, по който ги учим да посрещат трудностите на ежедневнието им и да се справят с тях самоуверено. Да се вслушваш в гласа на детето и да му помагаш да следва собствените си желания. Децата са наша отговорност. Тяхното бъдеще зависи от това дали можем да ги научим да бъдат смели и силни личности, които знаят какво искат и могат да го постигнат.......Увлякох се отново ,но късните часове помагат много за съсредоточаване
....всички доволно спят и на мен не ми остава нищо друго ,освен да пожелая лека и топла нощ ,и да споделя,че тематае изключително обширна !