Re: Как тече денят на Веселите готвачи?
Публикувано: ср апр 16, 2014 6:55 am
Добро утро!
Ще напиша нещо,което не е в ,,добро настроение,, така че може да не четете нататък...Но така тече денят на Веселият готвач дидурана
Бони,благодаря,но на нея нищо не й е приоритет в живота.Да става дума И ЗА финанси,и за труд-що да съм се главоболяла.Защото агне не коля,просто ще сготвя подходяща храна /като за курбан/за трима,реално не правя кой знае колко,никого не съм поканила,нали ако погледнеш от друг ъгъл трябва да вечеряме...Тя си е такава и по празниците-що слагаш тези нови покривки,кога ги купи,само се мориш....Ако оставя на нея,няма как да разбереш празник ли е, делник ли е,защото няма нищо едно нещо в обстановката ,което да показва Коледа ли е,Великден ли що ли
Никой от моите кръвни роднини не дойде с мен в София за кураж ,ама защо ли-че то смяна на две клапи и ремонт на предсърдна стена е нещо обичайно...Сестра ми и тя не дойде,нямало кой да й гледа децата.Обаче за ходене по почивки и гуляи до ранни зори край морето има.Бащата на Зарко-също,човека си имаше спокойствие да си иде на работа.Че коя съм аз де!!!!!!!????Той се опитва да се държи мъжки,пола му може да е такъв,но държането според мен-не!Баща ми беше неоткриваем в този момент,и той по гуляи.......До мен стояха тогава две приятелки....
Гледам да не мисля за това,но по това време и покрай Дианка,ги преживявам отново....С тези хора аз живея и днес...Явно живота ми струва по малко от 2 скумрии ,5 картофа и една бира Аз обаче ще си слагам покривките,украсата,ще си правя труд/за Зарко и мен/ и ще продължавам да си ценя живота ,защото се борих и молих много за него!!!!!!!!!!!Ако бях умряла щеше да бъде голям ангажимент покрай мен,добре,че съм жива/малко черен хумор /
Ще напиша нещо,което не е в ,,добро настроение,, така че може да не четете нататък...Но така тече денят на Веселият готвач дидурана
Бони,благодаря,но на нея нищо не й е приоритет в живота.Да става дума И ЗА финанси,и за труд-що да съм се главоболяла.Защото агне не коля,просто ще сготвя подходяща храна /като за курбан/за трима,реално не правя кой знае колко,никого не съм поканила,нали ако погледнеш от друг ъгъл трябва да вечеряме...Тя си е такава и по празниците-що слагаш тези нови покривки,кога ги купи,само се мориш....Ако оставя на нея,няма как да разбереш празник ли е, делник ли е,защото няма нищо едно нещо в обстановката ,което да показва Коледа ли е,Великден ли що ли
Никой от моите кръвни роднини не дойде с мен в София за кураж ,ама защо ли-че то смяна на две клапи и ремонт на предсърдна стена е нещо обичайно...Сестра ми и тя не дойде,нямало кой да й гледа децата.Обаче за ходене по почивки и гуляи до ранни зори край морето има.Бащата на Зарко-също,човека си имаше спокойствие да си иде на работа.Че коя съм аз де!!!!!!!????Той се опитва да се държи мъжки,пола му може да е такъв,но държането според мен-не!Баща ми беше неоткриваем в този момент,и той по гуляи.......До мен стояха тогава две приятелки....
Гледам да не мисля за това,но по това време и покрай Дианка,ги преживявам отново....С тези хора аз живея и днес...Явно живота ми струва по малко от 2 скумрии ,5 картофа и една бира Аз обаче ще си слагам покривките,украсата,ще си правя труд/за Зарко и мен/ и ще продължавам да си ценя живота ,защото се борих и молих много за него!!!!!!!!!!!Ако бях умряла щеше да бъде голям ангажимент покрай мен,добре,че съм жива/малко черен хумор /