Мила Нели,
много ме трогна със споделените си мисли. Аз сум дете на разведени родители, и цялото ми детство беше отровено от постоянни натяквяния как втория ми баща гледа чуждо дете, с потоянните пригласяния на майка ми че не съм им достатъчно благодарна. С две думи, избягах от тях когато станах на 18 години. Когато дойдох в Америца, първото нещо което ме впечатли е че няма "чужди" деца. Мъжа ми, Гари, има 7 деца, едното от които е "доведено", и моя син, и никога не се е поставял въпроса кое дете чие е. Двете дъщери на етърва ми се разведоха с по 2 деца и се ожениха за мъже с по 2, и сега имат по 6 деца всяка, и си ги гледат заедно, няма да кажеш че е имало разводи. Така че напълно те разбирам по отношение на децата - щом са с теб, значи са твои.Сигурна съм че когато толкова очакваното детенце дойде при теб ще има рекрасно детство, пълно с любов и разбиране.
По отношение на майка ми, за съжаление тя има ужасен характер и се отнася лошо с всички, затова на брат ми жена му избяга от нея, брат ми също бягаше няколко пъти..последния път отишъл да живее с едни приятели, и се разболя от туберкулоза и така си отиде за нищо. Последния път когато бях в България отидох при майка ми за да имам достъп до Нина и дядо ми, но не мойех да издържам да слушам на майка ми потоянните натяквания към всички, запожнах да и казвам да не се държи така и тя ме изгони /в нейната къща тя е господаря/. Разбира се, майка ми очква ако се случи нещо с нея аз да взема Нина, но от една година я карам да пусне на Нина документи за емиграциа като моя сестра /за сестра се чака 10 години, защото има много повече желаещи отколкото имиграционни номера/пратих и пари за да преведе документите, и още нищо не е направила. Работата е че майка ми знае че ако Нина не е при нея, никой няма да и обърне внимание повече, защото тя отчужди всички от себе си. така че Нина е извор на власт, а майка ми обича властта и контрола повече от всичко. Да си кажа честно, аз се притеснявам много накъде ще отиде всичко. Аз говоря с тях по скайп-а всеки петък, но майка ми стои на главата на Нина през цялото време да не би Нина да сподели нещо с мен; но от приказките на майка ми разбирам че тя не позволява на Нина да играе с приятелки ако майка ми не е с тях, не и дава да излиза на площадката, и когато и казвам че това не е правилно тя ми крещи че София била пълна с негри и щели да я отвлекат. Това е дете на 11 години, иска да има социална среда, но майка ми твърди че тя и е средата и че Нина няма нужда от никой друг. Майка ми винаги е била такава, на времето баща ми искаше да ме вземе в Алжир но тя не ме пусна, за да не съм попаднела под влиянието на баща ми. Не знам какво да правя, виждам как детето страда но когато се опитам да помогна майка ми ме отрязва и ме е страх че няма да ми даде да видя Нина изобщо.
Аз съвсем се разприказвах...извинявай ако съм ти досадила, но това ми е много болна тема. Надявам се нещата да се наредят някак си с времето, но по себе си знам че травми нанесени в детството отминават много бавно, а понякога изобщо не отшумяват.
Благодаря за пожеланието!
Като мине изложението ще се отчета, и ще пусна снимки.