Ани, каква история само,ми то като филм! Завиждам ти/благородно , разбира се/ за голямото щастливо семейство, в този свят това е моята простичка мечта- семейство, детски смях и бърборене:) Съжалявам за това , което си преживяла,децата няма как да са благодарни и съм против насаждането на чувство за вина,те сами оценяват грижите- на една по голяма вече възраст, когато са се изградили като личности. За НИна аз смятам, че може да й остане травма както ти казваш, но понякога си мисля, че всички ние носим някакъв товар, но той не ни прави лоши или неспособни, а по-силни и борбени. В момента чета Първичната рана на Нанси Верие, книга за осиновяването, брутална е. Но не я чета като библия, преувеличено е в нея значението на болката и травмата. Поне според мен. Човек се учи да се справя с болката си , да намира щастието си и ако някои неща в живота са по-трудни, не означава че са невъзможни. Просто смятам, че е наш личен избор как реагираме на нещата , които не зависят от нас:)
Много ти благодаря за предложението, много мило от твоя страна, но не бих те ангажирала с подобно нещо, живяла съм две години в Москва и знам какво е с багажите като се тръгне и с ангажиментите и с носенето на всеки по нещо. Така , че високо ценя предложението ти. Аз си мисля,,че тук има такива- виждала съм руски, но не съм убедена ,че за същото става въпрос, тогава не бях виждала твоите неща още, просто ми направи впечатление, че има руски гоблени в един магазин, които са на бял фон, може да не са такива с хиксчета, наистина не знам, но ще ще проверя като отида. То така или иначе ако пробвам ще си купя някой евтинджос,и без това си го представям така- пръстите ми на дупки и някакви подобия на несъразмерни хиксчета тук там,