Добро утро и от мен! На всички, които имаха празници вкъщи напоследък-на вас и близките ви желая здраве, любов и усмивки.
Преди час и половина изпратих дъщеричката си на зелено училище. За пръв път се отделя от мен и ми е толкова странно...Тя се
облече като голямо момиче-дънки и пуловер с V-образно деколте, завърза артистично шал около вратлето, вирнала гордо носле,
осъзнаваща, че е хубава...а мирише още на мляко...Малка-голяма госпожица, стана ми мило, и смешно, и тъжно...и си мисля за
другите мами от форума, с пораснали вече деца, дето все изпращат, и посрещат, и чакат, като Катето, Бони, и всички,...колко сила,
вяра, любов, и усмивки през сълзи са нужни, за да отгледаш дете, което да има и корени, и криле...уверено, любящо и смело...
Някой мъдър човек беше казал, че да имаш дете означава да пуснеш сърцето си да живее извън тялото ти. Прав е бил човекът...
Сега малко за мен, че много отдавна не съм писала тук, а има нови момичета, пък може и да сте ме забравили
...Казвам се
Ивелина, на 38г. вече, зодия Лъв
. Живея в Щръклево, Русенско, с най-любимия мъж Ганчо, сина ни Георги( почти 14г.), и
дъщеря ни Ирина (почти 10г.) - две прекрасни деца, които не спират да ни радват и ядосват...Новината при мен е, че преди близо година
отворих собствено масажно студио, и то, заедно с грижите за семейството ми, отнемат 120% от времето и силите ми. Това е единствената
причина да не пиша тук толкова дълго
, иначе ви чета, в течение съм на повечето ви радости и неволи, и да знаете, че се радвам с
вас, и стискам палци с вас...С други думи-имате положителната мисъл на още един човек. Сега да паля метлата, че имам още прозорци за
чистене, а на вас желая усмихнат и ползотворен понеделник!